Обичате ли глиганско като Обеликс? Може би като на пълничкия галски воин, който никак не се радва да му казват, че е пълничък, печеното диво прасе ви се услажда, но внимавайте: от три десетилетия глиганите в Европа са твърде радиоактивни. Предупреждението в "Изотопия" отправи Георг Щайнхаузер, професор по радиохимия и физична радиоекология в Техническия университет на Виена. Той бе сред гостите на Софийския фестивал на науката, за да разкаже защо само глиганското на Стария континент буди мистерия.
Малко страшна, но научнообоснована е историята, написана и от човешкото невежество, страх и глупост.
История за радиоактивните глигани на Европа, която ще продължи да привлича медийното внимание поне столетия заради основните герои – цезия и разновидностите му.
След ядрената авария в Чернобил през 1986 г. в горската екосистема на Централна Европа се появили няколко странности. Докато радиоактивното съдържание в елените и сърните очаквано намаляло с течение на времето, измерените нива на радиоактивност в месото на дивата свиня до днес остават изненадващо високи.
"Един от най-важните продукти е Цезий 137, защото има сравнително дълъг период на полуразпад – 30 години. Той излиза лесно от реактора, разтворим е във вода, лесно се абсорбира от минералите, много бавно се движи през почвите. Повече от 30 години след Чернобил при всички животни (без глиганите) нивата на радиоактивност остават. В Европа максимумът по закон е 600 бекерела на килограм месо. При някои от глиганите замърсяването е над 30 000 бекерела на килограм дори днес.
Ако периодът на полуразпад на Цезий 137 е 30 години, това би трябвало да означава, че замърсяването ще намалее, но нищо подобно не се случва. Глиганите акумулират още цезий. В първите години след аварията има дори повишение. След това нивата остават непроменени", обяснява проф. Щайнхаузер.
Защо глиганите стават все по-радиоактивни?
Заради храната, според хипотезата на учения, който допълва, че дивите свине стават по-радиоактивни в края на зимата.
"И още нещо: след ядрения инцидент във Фукушима японските глигани не показват същото ниво на радиация. Тоест трябва да е хранителен източник, разпространен в Европа, но не и в Япония. Трябва е да източник, който не е видял Чернобил в пълен размер. Може ли да бъде нещо под земята? Трябва да проверим. Големият въпрос за мен е възможно ли е да има втори източник на цезий, който сме пропуснали? Има ли нещо друго освен Чернобил? Да, има."
Виновникът се оказал не само с нас, но и с нашите баби и прабаби или по-скоро с всички, родени след 1945 г. Източникът за Щайнхаузер се крие в опитите от зората на ядрената ера.
Първият тест на ядрена бомба в САЩ през 1945-а е едната причина. Другата е в множеството опити по света с ядрени оръжия до 1963-та. Тогава ядрените сили подписали Договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космическото пространство и под водата.
В един момент държавите осъзнали, че опитите в атмосферата замърсяват цялото земно кълбо заради теченията. Към онзи момент имало 502 атмосферни изпитвания. Общо 545 мегатона, които съответстват на изпускането на Цезий 137 10 пъти повече от изпуснатия в Чернобил.
Така 90% от цезия в алпийските региони на Европа може да се припише на Чернобил, а 10% - на замърсяването от ядрените опити преди инцидента.
Проблемите се усложняват след Фукушима. "Прецакани сме!", обобщава Щайнхаузер, защото в изследванията на учените влизат толкова много инциденти, че преките връзки не могат да бъдат уточнени.
В допълнение едва през 2000 г. започва замерването и на Цезий 135. Трудна, но ползотворна процедура.
"Сега можем да установим съотношението между тези два изотопа - Цезий 135 и Цезий 137. От това много специфично съотношение си направихме доста изводи за глиганите в Бавария. Изследванията показаха, че колкото по-малко е замърсено месото, толкова в по-голяма степен имаме въздействие на радиацията от ядрените оръжия.
Въпреки края на опитите през 1963-та, това е основният източник на цезий в храната ни, дори с по-голямо влияние от замърсяването при Чернобил. Един от моите студенти дойде с резултатите и каза: "Нещо тук не е наред! Анализът е объркан." Всъщност всичко беше правилно и имаше смисъл. Колкото по-замърсено е нещо, толкова по-силно е влиянието на онези 90% замърсяване, дошли от Чернобил. И колкото по-малко замърсено е месото, толкова по-силно това се дължи на ядрените опити. Таблиците ни показаха, че цезият, паднал като ядрен прах от опитите, слиза все по-надолу в почвата с годините. След това става инцидентът в Чернобил. Така в почвата се поява втори фронт на цезий. В почвата има гъби, изложени на двата фронта на замърсяване. Засега се влияят от първия, предизвикан от ядрените опити, и въобще не се влияят от втория на Чернобил.
Това обяснява парадокса на глигана. Тези гъби акумулират огромни количества радиация. Не се ползват от хората, не се притеснявайте. Понеже само глиганите си ги обичат, затова се получава парадоксът на радиоактивното месо. Това обаче означава, че и без Чернобил глиганите са изключително радиоактивни. Цялата радиация отива в тях.
Все още нямаме достатъчно данни за другото заключение, с което трябва да внимаваме: че на по-късен етап гъбите ще станат още по-радиоактивни (заедно с прасетата), защото до тях още не е стигнала радиацията от Чернобил."
Затова Щайнхаузер съветва: не яжте глигани. Месото се наблюдава и през повечето време хората са в безопасност. Ако нещо се промъкне, ще е по-скоро изключение, а единичните случаи не са фатални.
Самият професор обожава глиганско и цитира любимия си учен Мария Кюри: "Не трябва да се страхуваме от нищо в живота, а само да се опитаме да го разберем."
"Сега е времето да разбираме все повече, за да се страхуваме по-малко", смята Георг Щайнхаузер, който споделя и японския си опит. Когато изследвал ефекта от ядрената авария през 2011 г., предпочитал да консумира месни храни от района на Фукушима, където това било възможно. Припомня, че заради инцидента има големи кампании за изследване на възрастните и децата, установили досега, че има драстичен спад на радиоактивността.
Социално-икономическите ефекти от аварията (загуба на работни места, изселване от градовете) обаче са огромни. Така, както социален ефект (поне за ловците в Европа) ще са глиганите, които вероятно ще са радиоактивни със столетия. Части от Европа ще останат замърсени толкова дълго, колкото дълго съществуват специфичните изотопи, защото, попаднали извън контрола на човека, стават част от кръговрата в природата.
Цялото интервю с проф. Георг Щайнхаузер чуйте в звуковия файл.
Снимки: Pixabay.com
Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..
В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
В област Плевен учебната година започва присъствено в условията на воден режим за някои населени места. От Общината и областния кризисен щаб..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме една от най-забележителните български оперни певици от втората..
Няма причина да се бърза с инвестициите единствено заради предстоящото приемане на еврото . Това каза пред БНР кредитният консултант Тихомир Тошев...