Вотът на младите в Европа - посоки за размисъл

Тема на Весела Владкова в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейските избори отминаха, резултатите са ясни и многократно анализирани, но има една група избиратели, която предизвиква особен интерес - младите хора в Европа. В някои държави членки на ЕС като Австрия, Белгия и Малта право на глас имат младежи под 18 години. А тази година в Германия за първи път можеха да гласуват и 16 и 17-годишните. Или нови близо милион и половина избиратели. Когато в изборната нощ излязоха първите прогнозни резултати, учудването беше голямо - повече от половината от младите между 16 и 25 години гласуваха за партии, които никога не са управлявали, а почти всеки трети е дал гласа си за малка партия, често неизвестна до този момент. В тази възрастова група крайнодясната "Алтернатива за Германия" почти печели изборите, отстъпва първото място с минималния един процент на консервативния блок ХДС/ХСС. Не трябва да се изпада в паника от десния вот, смята Ан-Софи Хайнце, изследовател на политическото поведение на младите хора в университета в Трир.

Интересно е, че всички се вторачиха в тези 16-17 процента за "Алтернатива за Германия". И като че ли забравиха, че само преди няколко месеца социолозите прогнозираха над 23 процента подкрепа за крайната десница. Това не е ли спад?

83 процента от младите избиратели под 25 години не са подкрепили "Алтернатива за Германия" на 9-и юни. За сравнение - в други европейски държави крайната десница спечели значително по-голяма подкрепа, включително сред младите хора. Вижте резултатите в Австрия или Франция, отбелязва Ан-Софи Хайнце.

Не така мисли проф. Емануел Рихтер, политолог от университета в Аахен.

"Ръстът за "Алтернатива за Германия" при 16 и 17 годишните избиратели е впечатляващ - цели 11 процента! Други 6 процента избиратели от тази възрастова група са гласували за левичарския съюз "Сара Вагенкнехт", която участва за първи път в избори.

Но успоредно с това прави впечатление, че много млади избиратели са гласували за проевропейски формации. Такава е например партия "Волт", която е записала в програмата си укрепване на ЕС и неговите институции. Тя се застъпва за повече наднационални решения, т.е. разширяване на правомощията на комисията. Честно казано, не си спомням кога за последен път една толкова ясно изразено проевропейска партия е събирала значително повече гласове в сравнение с предишни избори", подчертава проф. Рихтер. "Волт" е една от малките партии, които направиха пробив на евроизборите и изпраща в Страсбург трима свои представители.

Защо малките и непознати партии, често дори необхванати от социологическите проучвания, успяха да оберат гласовете на младите?

"От моите студенти чувам често, че те си представят политиката много по-простичко, а не така сложно, както им говорят политиците, и особено канцлерът и министрите му. "Затова гласувам за малките партии", ми казват, защото те имат ясна програма и веднага разбирам какво искат да направят. Повечето от малките партии, които спечелиха мандати в ЕП, остават там извън парламентарните групи. А като независими евродепутати нямат влияние, не се интегрират в комисиите, не поемат ръководни постове, не са докладчици по важни теми и т.н.", посочва проф. Рихтер.

Младият изследовател д-р Хайнце допълва с примера на партия "Волт", че не всички малки партии са незначителни. Едно от обясненията за избора на младежите да подкрепят нови и непознати формации, но и крайни популисти е страхът за икономическото бъдеще. Към тази възрастова група спадат завършващите училище, студентите, търсещите работа и жилище преди да се решат да създадат семейство.

"Не бих определила вота на младите като изцяло рационално решение. Защото често пъти младите (и не само) избират за кого да гласуват чисто емоционално, заради някакво моментно чувство. Още от преди пандемията в Европа влизаме от една криза в следваща. Две войни бушуват на нашите граници. Това естествено предизвиква тревога и тя намира израз в начина на гласуване. Инфлацията и застрашеното благоденствие изместиха фокуса на младите от грижата за природата и опазването на климата, както беше до преди няколко години, към икономическите и социалните теми.

И още нещо - когато се появиха първите крайнодесни партии, техните избиратели имаха желанието чрез тях да накажат традиционните политически сили. Това се промени. Две трети от гласувалите за "Алтернатива за Германия" например твърдят, че подкрепят нейната програма. Така че крайната десница вече не е просто партия на протеста", обяснява Ан-Софи Хайнце.

Анализът на политолога проф. Емануел Рихтер допълва европейската картина:

"Като съберете процентите за антисистемните партии излиза, че всеки трети не харесва ЕС такъв, какъвто е. Това са избирателите на крайната десница и на левичарските партии. Нито партиите, за които говоря, нито избирателите им искат да напуснат ЕС. Те искат друг евросъюз. Тази тенденция се наблюдава в много европейски държави. И изборните резултати са червена лампичка.

Конкретно "Алтернатива за Германия" - а подобни партии има в немалко други страни членки - иска да превърне ЕС в съюз на отечествата, да ореже правомощията на Европейската комисия, да свие влиянието на Европарламента."

Бъдещето на ЕС е сериозна тема, широко обсъждана в медиите, но и в социалните мрежи. След като резултатите от вота на 9-ти юни станаха известни, анализаторите масово се втурнаха да обвиняват ТикТок, Инстаграм и Фейсбук за избора на младите хора. Но не е ли това лесното обяснение, не трябва ли да търсим причините и в традиционните партии?

"Алтернатива за Германия" например е много активна в ТикТок, където постоянно тече информация за партийните дела. От анкетите с млади избиратели разбирам, че за повечето от тях тази социална мрежа е единственият източник на информация. Че те възприемат клиповете там за достоверна и обективна информация. Те не гледат новинарски емисии по телевизията, не слушат радио, и още по-малко четат вестници. Това ми се струва наивно, дори фатално наивно поведение", подчертава проф. Рихтер и допълва:

"Не съм сигурен, че традиционните партии могат да спечелят обратно младите потребители. Дано поне и едните, и другите, и младежите и политиците, да осъзнават колко подвеждаща и направо фалшива информация се разпространява през социалните мрежи."

И тъй като проф. Рихтер изрично споменава предизборната кампания на "Алтернатива за Германия" в ТикТок, нека разкажа кратко един от най-гледаните клипове на тази партия там: За 52 секунди потребителите виждат как тъмнокоси момчета пребиват русо момче в училищния двор и как тъмнокожи тийнейджъри задяват момиче. В друг клип водещият кандидат на партията за евровота Максимилиян Кра обяснява, че истинските мъже са десни. Ан-Софи Хайнце обаче не смята, че младите лесно се подават на манипулация:

"За да гласуваш за тази партия и нейните послания, трябва все пак това да ти харесва, нали? Ако си млад човек, който се интересува повече от климат и социална политика едва ли би се прехласнал по клипчета за застрашената мъжественост."

Д-р Хайнце категорично подкрепя решението 16 и 17-годишните да имат право на глас:

"Разбира се! Свалянето на възрастта за гласуване не бива да се обвързва с изборния резултат. Това противоречи на разбирането за демокрация. Причината за свалянето на възрастта за гласуване е, че младите хора трябва - и много от тях искат - да участват в политическия живот", настоява тя.

Емануел Рихтер търси грешката и в традиционните партии:

"Още преди четири години, когато написах книгата си "Демокрация за сеньори" беше ясно, че традиционните партии губят членска маса основно сред младите хора. Всички партии имат младежки организации, но все по-малко от техните членове остават трайно в политиката. Все по-малко млади хора искат да се занимават професионално с политика.

Протестът на младите е, че не ги възприемат сериозно. Особено драматично е при Зелените, които години наред бяха партията, която привлича най-много млади гласоподаватели и постоянно увеличаваха членската маса. Това вече не е така."