Може ли Европа да противодейства на опустошителните наводнения, които я връхлитат все по-често?

публикувано на 21.09.24 в 14:05

Снимка: Pixabay

За пореден път тази седмица природата напомни за мощта си. Централна Европа беше залята от опустошителни наводнения, които взеха над 22 жертви и оставиха стотици хиляди без дом.

Проливните валежи стават все по-често явление на практика в целия свят и учените отново алармират, че това се дължи на глобалното затопляне. По-топлият въздух може да задържи около 7% повече влага за всеки един градус температурно увеличение. Средиземно и Черно море това лято отбелязаха средно повишение на температурите с два градуса, което води до по-интензивно изпаряване. Когато тази допълнителна влага във въздуха се срещне със студен фронт, се създадоха идеалните условия за разрушителната сила на бурята Борис. Полският заместник-министърът на околната среда Урсула Сара Зиелинска, чиято страна беше сред най-засегнатите от последните наводнения, подчерта:

"Смятам, че климатичните промени са причината за тези явления. Несъмнено. Виждате какви са размерите на бедствието и то засяга няколко държави в Европа."

Учените отчитат също, че самият континент Европа се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. За последните пет години това са средно 2.3 градуса по Целзий повече от втората половина на 19 век, сочат данните на европейския институт за климата Коперник. Ако правителствата не вземат повече и по-драстични мерки за ограничаване на климатичните промени има над 70 процента вероятност средната температура на Земята да се повиши с 3 градуса в сравнение с прединдустриалните нива, заяви генералният секретар на Световната метеоролгична организация Селест Сауло.

"Трябва да сме по-амбициозни. Според настоящите политики има над 70 процента вероятност от глобално затопляне до три градуса по Целзий този век. Дори и при сегашните нива на затопляне виждаме разрушителни метеоролигични явления като горещини и наводнения, които стават все по-чести. Освен това климатичната криза влошава неравенството в обществата. Затова отново обявяваме най-висока червена степен на тревога за планетата."

Промените в климата, предизвикани от изгарянето на изкопаеми горива, в комбинация с феномена Ел Ниньо, повишиха температурите до рекордни нива през миналата 2023-а година и на практика планетата навлезе в непознати климатични води. По всичко личи, че и настоящата година ще е рекордна, посочи Сауло.

"Науката е кристално ясна - много сме се отклонили от пътя за постигане на климатичните цели. 2023-а беше най-топлата година в историята и то с рекордни температури. първите осем месеца на 2024-а също са най-топлите, отчитани някога. Има 80% вероятност минималната температура на повърхността на Земята временно да надхвърли с градус и половина прединдустриалните нива в поне една от следващите пет календарни години."

На фона на безпрецедентните природни бедствия датската столица Копенхаген представя иновативните решения, с които се готви да посрещне около 30-процентното увеличение във валежите. Гигантска инфраструктура, част от мащабен план за противодействие на опустошителни наводнения, се изгражда под и над земята. За да увеличи капацитета на водоотвеждащата си система градът започва да изгражда няколко тунела. Един от тях, с дължина 1 300 метра, ще свърза езерата на Копенхаген с пристанището. Съоръжението струва 43 милиона евро и трябва да заработи през 2026-а, заяви Дите Йенсен - експерт по климата към общината.

"Можем да напълним тунела, така че да се превърне в резервоар за вода. Ако обаче валежите са особено проливни, може да изпразним тунела в пристанището и така да поеме още вода."

Сред другите решения, които се изпробват над земята са обособяването на дъждовни легла в жилищните райони. Както и по-пропусклив асфалт, който да дренира дъждовната вода от повърхността.

"При буря цялата тази площ ще се напълни с вода. Равнява се на няколко километра улици, пълни до колене с вода. Толкова побира тунелът."

Цели паркове се преправят, за да устояват на силни бури. Историческият Енгавепарк, построен преди близо век, е с изцяло нов дизайн, за да се превърне във воден резервоар, побиращ 22 600 кубически метра вода или колкото осем олимпийски басейна. Проектът е резултат от подробно проучване на потока на водата през различните райони на града. С историческото си езеро, футболно игрище и градини, мястото с нищо не подсказва, че всъщност е инфраструктура за наводнения, подчертава един от архитектите, изготвили проекта Ян Расмусен.

"Когато започвахме проекта, искахме той да е част от града, да се слее. И сега изглежда като парк, каквато беше идеята ни."

Нещо повече - водата, складирана под парка, може да се изпомпва и използва за миене на улици и поливане. Тъй като очакваме и по-чести засушавания и горещи вълни, се стараем да предвидим мерки и срещ тях в плана, подчертава Ян.

Наводнение в Хърватия след буря през март 2023 г.

Датската столица си сътрудничи с други градове, за да сподели опита си в адаптацията към промените в климата. Според Вутер Ваньовил, експерт по климатична адаптация от Европейската агенция за околната среда, градовете трябва да направят повече, за да се предпазят от климатични рискове и да инвестират в градска, обществена устойчивост. Това означава увеличиване на зелените площи, както и да се запази водата в града под формата на фонтани и канали.

"Много е важно да осигурим достатъчно място за дъждовни градини и речни долини. Трябва да компенсираме огромните площи на покривите и улиците с достатъчно място за съхранение на вода, както и възможност тя да прониква в почвата. Това е голямо предизвикателство за градовете. Взимат се мерки, но има още много работа."

Европейската агенция по околната среда отчита, че за последното десетилетие 2021, 2022 и 2023 година са били сред годините с най-големи икономически загуби вследствие на природни бедствия, най-вече наводнения.

По публикацията работи: Лилия Димитрова

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Може ли Европа да противодейства на опустошителните наводнения, които я връхлитат все по-често?

БНР подкасти:

Градушка в Смолян

Полицията е задържала избягалия от психиатрията в Курило

Бащата на Сияна призова за шествия срещу убийствата на пътя

2000 души в подписка искат оставки в АПИ

Ограничава се движението през проходите Рожен и Превала

Демонстрация в Париж в подкрепа на Марин льо Пен

Лошо време на Балканите

Методи Лалов: Да накараме политиците да ни осигурят състезание!

Деница Сачева: Борисов ще реши докога ще е това правителство

Проф. Ангел Димитров за РСМ: Дебългаризация няма как да има, защото има гени на паметта

Предавания

За БНР

Програми

Радио България