Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове.
"Тези лозя са насадени по време на социализма и са били собственост на частни стопани. Всяка къща от селото е имала по един декар. Преди 50 години в Боровци е имало 700 къщи и 700 лични лозя. Сега сме 5 – аз и още четирима. Такива времена дойдоха. Лозето вече не е привлекателно, както едно време."
"За пийване се събираме, ама за работа – все по-трудно!", прави равносметка Тодор.
Изследователската му страст е мотивирана от желанието местните сортове да не остават в забвение.
"Един съсед каза, че си маха лозето. Лозето беше пълна палитра от непознати сортове за мен. Хванахме сорта гарваново око, три години ми отне, ходене по институти да го идентифицирам – безуспешно! И най-старият боровски лозар ми каза: това е някогашният тъмен памид. И аз съм му кръстник на това, като го кръстих гарваново око, от синонимите на памид."
Лозарят е насочил усилията си към само наглед вятърничавата идея изчезващите сортове на Северозапада да не станат изчезнали.
"От това лозе са хванати всички калеми за моите изгубени сортове. Аз се занимавам само с български изгубени сортове. Емблемата – зарчин, гарваново око, вранка, вечност. Известните памид, гъмза, димят, тамянка. Всичко е само български сорт. 7 декара са 52-годишни, останалите 15 са новозасадени със същите тези сортове."
Причината зарчинът например да е изчезващ сорт грозде е същата, поради която по нашите географски ширини смятаме аспержите за екзотичен зеленчук и малцина знаят, че в началото на ХХ век, до 1944 г. България е била най-големият им производител в Европа.
"Преди 100 години в Берковския край 80% от лозята са били зарчин. От този сорт се е правело "буржоазното вино", по влака с дамаджаните. През Петрохан с волове София се е зареждала. Това е Вазовото, царското вино. Като идва социализмът, не го развива в кооперативите и остава само в личните стопанства. Аз хванах калемите, да го развия. Както трюфелите, както аспержите са изоставени от тогавашната кухня, така и зарчинът."
Трънливото виноделие, както самият лозар описва опитите си във винопроизводството, се базира на простичката логика, че едва ли изкушените от виното ще пропътуват по лошите пътища на Северозападна България, за да опитат каберне или мерло, защото успешно могат да го направят във всяка друга точка на света.
Тази година е произвел 8 тона чисто вино. Предлага го за винен туризъм, на фермерски пазари и в ресторанти в региона, защото количеството не позволява по-широка търговска дейност.
"Дори за винените професионалисти моите сортове са непознати. Не са ги чували, не ги знаят. Това в пазарната ниша страшно много ми помогна, защото имам вино от сортове, които никой друг няма", подчертава Тодор Костадинов.
65-годишният винар признава, че вместо да крои планове как да се изкара старините, се занимава "с младежки дръзновения", което според него е малко необичайно, но е "безконечна тръпка".
"10 години съм работил като хоби, 10 като страст и от 5 години – пазарен механизъм", тегли чертата Костадинов.
Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия. Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..
Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..
„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..
В предаването "Летни нощи с "Хоризонт" гостуваха Андония Михайлова и Стелиос Катакалос. И двамата живеят в Кавала, където развиват свой бизнес. Стелиос работи в сферата на Информационните технологии, но е и граждански активен в различни каузи. Андония и семейството й емигрират в Гърция в началото на 90-те години. - Андониа, какви бяха мотивите на..
Социалистическият режим, който управляваше България от 1944-та до 1989-та година на миналия век, беше издигнал в култ идеологически ориентираното възпитание , за да подготви младите хора за включването им в светлото комунистическо бъдеще. И подхващаше децата от невръстна възраст, за да ги мобилизира и вкара в матрицата. "В традициите на..
Белите щъркели започнаха традиционната си есенна миграция към топлите страни. До Африка птиците ще изминат над 5000 километра. "На пръв поглед е необичайно, но е нормално, ятата щъркели, а и не само те - хищните птици, пеликаните, да спират вечер за "нощувка" по време на техния прелет на юг . Това са едри птици, които в милионната история..
За трето поредно лято и четвърти пореден лагер в карловското село Мраченик доброволци се вписват в ежедневието на населеното място. Доброволческият проект "Светло бъдеще" се изпълнява по програма "Европейски корпус за солидарност" и ще продължи до 10 септември . С намигане и на шега решихме да наречем тази дейност "светло бъдеще", за..
Размерът на потребителската такса не бива да бъде в ущърб на пациентите, но трябва и да подпомага финансово практиките на семейните лекари ,..
В момента се нагнетява много сериозно недоволство , заяви пред БНР проф. Николай Радулов, депутат от партия МЕЧ. " Настроението е опозиционно,..
Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година...