Изгубени в достъпа до информация

Наскоро беше публикувано поредното изследване на Асоциацията на европейските журналисти за свободата на словото в България, според което отказът на институциите да предоставят информация на журналисти е определен като "административен натиск".

В случая, който огласява предаването "Хоризонт до обед", натискът се оказва от Комисията за противодействие на корупцията.

Борбата с корупцията и злоупотребата с власт беше тема №1 и в последната предизборна кампания. В тази неравна битка на първа линия са журналистите. За да открият неоспорими доказателства за нарушения на политици и общественици, те се нуждаят от документи. Документите пък ги дават държавните институции. Получават се по Закона за достъп до обществена информация. Благодарение на него са разкрити стотици злоупотреби и той е едно от мощните оръжия в борбата за прозрачност и отчетност пред гражданското общество.

От БНР бива подадено заявление към Комисията за противодействие на корупцията с дата 19 септември. Срокът, в който Комисията за противодействие на корупцията трябва да отговори, е максимум 14 дни, тоест най-късно до 3 октомври исканите документи да се предоставят.

На 3 октомври Комисията за противодействие на корупцията изпраща отговор, че решава да предостави документите, но такива липсват.

18 дни по-късно от БНР им изпращат второ писмо, с напомняне, че документи няма въпреки положителното решение на г-н Пламен Йоцов, член на Комисията за противодействие на корупцията.

На 4 ноември се получи ново писмо, с което от Комисията припомнят, че са изпратили решение. Документите отново липсват. Десетките опити за връзка по телефон с Комисията за противодействие на корупцията удрят на камък... вече 70 дни.

Дали е честа практика институциите формално да спазват закона, но фактически не, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", който следи 24-годишната практика по прилагането на закона у нас.

"Това е много странно. Логиката на закона е, че информацията се дава веднага, с решението. Случва се институциите да се опитват да клинчат, да забавят отговора си, на случай като настоящия е абсолютно драстичен. Такива случаи са невероятни изключения, да не кажа абсолютен парадокс. Има основание да бъде сезиран и омбудсманът, друг е въпросът, че в момента нямаме действащ омбудсман."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.