Как България и Северна Македония могат да подобрят отношенията помежду си?

Според французина РиянТашбългарите и северно македонците могат да използват примера на Франция и Германия. 

„Аз мисля, че на първо място трябва да започнем с културното сближаване между двете страни. Те основаха съвместен телевизионен канал „Арте“.“

РиянТаш е студент от кампуса по Политически науки с фокус върху Централна и Източна Европа в Дижон. Таш споделя опитът на Франция и Германия. През Първата и Втората световна война двете страни са в два противоположни военни съюза - воюват една срещу друга. Големите разрушения по време на войните, ги тласкат към една цел – да намерят пътя към установяване на траен мир в Европа. Това поставя началото на един нов период в отношенията им – период на взаимното сътрудничество. 

  20-годишен връстник на РиянТаш - Александър Иванов е българин, заминал да учи в Хумболтовия университет в Берлин. Иванов споделя сходно мнение.

„Големият въпрос е конституцията. Може би трябва да се отдалечим от този голям въпрос и да се фокусираме върху въпроси, които са по-лесни за разрешаване. Например да работим за развитие на културната дипломация. Да кажем добре това е ваше, а това наше. Може би ще успеем начин да се съгласим да споделим нашата история. Можем да кажем „Добре има герои, които са и ваши герои, и наши.“ Тези личности могат да бъдат герои и на Северна Македония, а не само България да претендира за тях.“

Македонката ДорисаЗемон от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие не споделя мнението на преждеговорящите. Тя смята, че културната дипломация е много добър инструмент за решаване на спорово. „Но ние вече опитахме и опитът ни се провали“, казва тя. 

Според Земонпричината за разединението между България и Северна Македония е Русия.

„Русия цели Балканският регион да не бъде стабилен. Ние трябва да преодолеем руското влияние, защото в крайна сметка гражданите на Северна Македония и България се нуждаят от по-високи стандарти на живот и това може да се постигне само със сътрудничество и интеграция в Европейския съюз.“

Всички тези студенти са преминали през срещи, обучения и практически задачи, върху въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз, отмяната на ветото при гласуването в Съвета и бъдещето на Съюза след 25 години. В Дижон участниците са правили анкети със случайни минувачи, като са ги питали за България и Северна Македония. Александър Иванов разказа и за среща с ученици в едно френско училище. 

  „Повечето от тях, никога не бяха чували за тази страна и не знаеха къде се намира. Също и за България, знаеха, че е част от Европа, но нямаха знания за това какво се случва. Много е интересно да откриеш, че в Западна Европа Балканите са все още нещо наистина екзотично. Може би когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, трябва да работим повече за това да насърчим комуникацията с младите хора в Западна Европа, но и в другите страни. Когато говорим за Европейския съюз, имаме тази идея за голяма и силна Европа. И ако искаме да имаме такава Европа, трябва да говорим повече за това в западните страни.“

В Берлин участниците в международния проект са се срещали с професор Кристиян Фос, завеждащ факултета по южнославянски изследвания в Хумболтовия университет в Берлин. Професор Фос им е обяснил, че и българите, и македонците използват академичната, за да интегрират собствените си представи по въпроса, което би могло да бъде източник на неразбирателство между двете страни. Освен това са спорили по темата дали македонският е диалект на българския. Разбрали са, че това не е така, тъй като това схващане третира всички езици като диалекти, а в действителност е естествено явление, което не се среща само на Балканите, но и в други гранични райони като в Скандинавия например, разказа още ДорисаЗемон от Северна Македония. 

Катерина Николова, която е родена и израснала в Германия обаче смята, че подготовката на някои от лекторите им, включително опитни дипломати от кариерата не е била толкова висока. По думите ѝ участниците са имали по-добра представа за случващото се от хората, които са им преподавали. Независимо от това Николова е на мнение, че България и Северна Македония трябва се съсредоточат не върху историческите си спорове, а върху общото си бъдеще. 

Повече по темата може да чуете в звуковия файл.