Според французина РиянТашбългарите и северно македонците могат да използват примера на Франция и Германия.
„Аз мисля, че на първо място трябва да започнем с културното сближаване между двете страни. Те основаха съвместен телевизионен канал „Арте“.“
РиянТаш е студент от кампуса по Политически науки с фокус върху Централна и Източна Европа в Дижон. Таш споделя опитът на Франция и Германия. През Първата и Втората световна война двете страни са в два противоположни военни съюза - воюват една срещу друга. Големите разрушения по време на войните, ги тласкат към една цел – да намерят пътя към установяване на траен мир в Европа. Това поставя началото на един нов период в отношенията им – период на взаимното сътрудничество.
20-годишен връстник на РиянТаш - Александър Иванов е българин, заминал да учи в Хумболтовия университет в Берлин. Иванов споделя сходно мнение.
„Големият въпрос е конституцията. Може би трябва да се отдалечим от този голям въпрос и да се фокусираме върху въпроси, които са по-лесни за разрешаване. Например да работим за развитие на културната дипломация. Да кажем добре това е ваше, а това наше. Може би ще успеем начин да се съгласим да споделим нашата история. Можем да кажем „Добре има герои, които са и ваши герои, и наши.“ Тези личности могат да бъдат герои и на Северна Македония, а не само България да претендира за тях.“
Македонката ДорисаЗемон от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие не споделя мнението на преждеговорящите. Тя смята, че културната дипломация е много добър инструмент за решаване на спорово. „Но ние вече опитахме и опитът ни се провали“, казва тя.
Според Земонпричината за разединението между България и Северна Македония е Русия.
„Русия цели Балканският регион да не бъде стабилен. Ние трябва да преодолеем руското влияние, защото в крайна сметка гражданите на Северна Македония и България се нуждаят от по-високи стандарти на живот и това може да се постигне само със сътрудничество и интеграция в Европейския съюз.“
Всички тези студенти са преминали през срещи, обучения и практически задачи, върху въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз, отмяната на ветото при гласуването в Съвета и бъдещето на Съюза след 25 години. В Дижон участниците са правили анкети със случайни минувачи, като са ги питали за България и Северна Македония. Александър Иванов разказа и за среща с ученици в едно френско училище.
„Повечето от тях, никога не бяха чували за тази страна и не знаеха къде се намира. Също и за България, знаеха, че е част от Европа, но нямаха знания за това какво се случва. Много е интересно да откриеш, че в Западна Европа Балканите са все още нещо наистина екзотично. Може би когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, трябва да работим повече за това да насърчим комуникацията с младите хора в Западна Европа, но и в другите страни. Когато говорим за Европейския съюз, имаме тази идея за голяма и силна Европа. И ако искаме да имаме такава Европа, трябва да говорим повече за това в западните страни.“
В Берлин участниците в международния проект са се срещали с професор Кристиян Фос, завеждащ факултета по южнославянски изследвания в Хумболтовия университет в Берлин. Професор Фос им е обяснил, че и българите, и македонците използват академичната, за да интегрират собствените си представи по въпроса, което би могло да бъде източник на неразбирателство между двете страни. Освен това са спорили по темата дали македонският е диалект на българския. Разбрали са, че това не е така, тъй като това схващане третира всички езици като диалекти, а в действителност е естествено явление, което не се среща само на Балканите, но и в други гранични райони като в Скандинавия например, разказа още ДорисаЗемон от Северна Македония.
Катерина Николова, която е родена и израснала в Германия обаче смята, че подготовката на някои от лекторите им, включително опитни дипломати от кариерата не е била толкова висока. По думите ѝ участниците са имали по-добра представа за случващото се от хората, които са им преподавали. Независимо от това Николова е на мнение, че България и Северна Македония трябва се съсредоточат не върху историческите си спорове, а върху общото си бъдеще.
Повече по темата може да чуете в звуковия файл.
Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс обяви допълнителни 29 милиарда паунда годишно за Националната здравна служба, както и увеличаване на финансирането за отбрана и жилищно строителство, докато представяше плановете на правителството за разходите през следващите години. Говорейки в Камарата на общините, финансовият министър очерта с колко ще..
Австрия запази едноминутно мълчание в памет на 10-те души, убити при стрелбата в училище в Грац, която завърши със самоубийство на стрелеца, съобщи "Асошиейтед прес". Мотивът на нападателя остава неясен. Австрия обяви тридневен национален траур Австрия обяви тридневен национален траур след най-смъртоносната атака в историята си след..
35-годишен мъж, който полицията издирваше след катастрофа на 9 юли в София, при която пострадаха двама полицаи, днес е установен. Той е бил призован в полицията и санкциониран, потвърдиха за БНР о т пресцентъра на МВР и допълниха, че мъжът е криминално проявен. Двама полицаи са пострадали при катастрофа на столичния бул. "Никола Петков" Мъжът..
До 2030 година България трябва да завърши строителството на западното платно на автомагистрала "Струма", като изведе транзитния трафик извън Кресненското дефиле, а отсечката през дефилето да остане локален път. Това гласи споразумение, сключено между Министерството на околната среда и водите, Агенция "Пътна инфраструктура" и природозащитни организации...
В Северна Ирландия бяха арестувани още 6 души след втора поредна нощ на безредици в град Балимина. Ранени са 17 полицаи. Втора нощ на безредици в северноирландския град Балимина Полицейската служба на Северна Ирландия съобщи, че нейните служителите в Балимина са били подложени на продължителни атаки около няколко часа с фойерверки, коктейли..
Влизането на България в еврозоната не бива да бъде поставено под никакъв риск! Това заяви пред БНР Лена Бориславова, депутат от ПГ на ПП-ДБ. " Не е въпросът дали да има вот на недоверие, а кога да бъде той . И "Продължаваме промяната", и "Демократична България" заставаме зад това, че еврозоната не бива да бъде поставена под никакъв риск. ... Това е..
България ще преговаря директно с Франция за доставката на трикоординатни радари. Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов пред депутатите в ресорната комисия. В сряда правителството е прекратило процедурата за доставка и е решило да пристъпи към директно договаряне. Пред депутатите от комисията министър Запрянов обясни, че това ще позволи..
"Полезно е и ни харесва. Намерихме нещо, което би ни било приятно да произвеждаме. Знаем, че го правим хубаво и качествено. Нямаме никакви притеснения..
Да спрем сечта на гори заради вятърни и соларни централи – призовават от инициативата "Зелени закони". От организацията са започнали подписка –..
"Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията". Това са думи на президента Румен Радев на въпрос на CNN, дали все още желае провеждането..