В този репортаж няма да чуете гласовете на момичетата, които посрещат Рождественските празници в кризисния център в село Балван. Законът за закрила на детето не позволява да бъдат снимани и записвани. Ще чуете хората, които ги подкрепят в трудния им път, за да излязат от средата на насилие, сексуалното малтретиране, психическия тормоз.
Това са момичета от цялата страна, а от година на година случаите им стават все по-трудни. Девойките са жертва на комплексно насилие, казва Виктория Иванова, управител на кризисния център.
„Най-малката е на 10, най-голямата навършва пълнолетие. Не може да остане при нас. При нас стоят само до пълнолетие. Вече сме подготвили последваща грижа и за нея, тъй като има нужда да бъде подпомогната и след навършване на пълнолетие“.
С тези момичета по правило се работи трудно, но не е невъзможно, отбелязва Нелифер Шабанова, психолог в кризисния център.
„С някои деца, да не кажа с по-голямата част, се работи трудно. Имат си своите проблеми, семейни взаимоотношения, влошени, разбира се. Неблагоприятна приятелска среда. Неовладени умения. Проблеми от развитието им, които са характерни за възрастта, недобри комуникационни умения. Успяваме донякъде да ги променим. Всеки дава от себе си – психолозите и социалните работници. Това ни е целта - да променяме съдби в добра насока“.
Наричат ги момичета с трудни съдби. Не са малко случаите, в които излизат от кризисния център, подхлъзват се отново и ги връщат за нови шест месеца. Има и „бели лястовици“, които са тръгнали по самостоятелен път и постигат житейски успехи.
Част от терапията за тези момичета са заниманията в творчески ателиета. Жертвите на трафик и насилие с екипа на кризисния център майсториха коледна украса и сувенири за благотворителния базар във Велико Търново, разказва Виктория Иванова.
„Те сами търсят и вече в хода на работата как да запълват по адекватен начин свободното си време. Изключително много се радват, когато видят кашоните със заготовките и материалите. Сумите ги използваме за различни неща, най-вече за да закупим материали за следващите базари. И, разбира се, няма как да ги оставим без почерпка и подаръчета за Коледа“.
Ръкоделията, които правят момичетата, помагат, подчертава психологът Нелифер Шабанова.
„Повлияват се в положителна посока, така намират себе си, изразяват себе си чрез рисуване, чрез изработка на сувенирчета. Емоционалното напрежение спада, съответно по-добре опознават себе си, намират начини да изразяват себе си. По-лесно се намират начини за общуване“.
На трудните момичета от кризисния център в Балван от години помагат студенти от Великотърновския университет, разказват управителят на социалната услуга Виктория Иванова и социалният работник Емилия Михтиева.
„За поредна година те са доброволци към сдружение „Зов“ и помагат чрез менторски проект. Всяка седмица имат онлайн срещи. Имат много добри приятелства, понякога се заражда любов. Те допринасят нашите девойки да получат друга гледна точка“, посочи Виктория Иванова.
„Това е една своеобразна обмяна на опит. Нашите девойки виждат, че има и друга страна на монетата и че невинаги всичко в този свят е лошо“, допълни Емилия Михтиева.
„Студен съм втори курс „Психология“ във ВТУ. Смятам, че такива хора трябва да срещат подкрепа в нас, другите, които нямаме такава нужда и ситуации. Това е много добра кауза“, сподели Мария Цанова.
На трудните момичета от години съдействат и бабите от дома за стари хора в Балван, допълва управителят на социалната институция Веселка Иванова.
„Тези срещи се случиха спонтанно още от преди 17 години, когато по-можещите баби учеха девойките да плетат, да си зашият цип, копче. После се появи идеята да правим съвместна цветна градина. Получава се голяма близост. Момичетата виждат в тях бабите си, емоцията на човека, който ги подкрепя. Бабите виждат в момичетата внуците си и най-вече внуците, които са в чужбина. Девойките понякога правят сладки, питки, после бабите правят тиквеници и баници. Събираме се импровизирано, но тези срещи са много емоционални и топли“.
На Рождество си пожелаваме здраве и вяра в доброто. На трудните момичета Емилия Михтиева и Виктория Иванова пожелават:
„Да повярват в себе си и да знаят, че каквото и да са преживели, те са човешки същества, личности и заслужават най-доброто“.
„Да са здрави най-вече, това е за всички, не само за нашите девойки, и да вярват, че след лошото може да се появи и нещо хубаво и сме готови да им го покажем“.
Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..
Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..
В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..
В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..
Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.