Споделени празници с Франк и Брайън Хърбърт, Дилън Томас и... ChatGPT

Празнична история за бащи и синове в предаването ''Изотопия'', разказана от Лора Търколева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В празничните и почивни дни, които събират семействата заедно, "Изотопия" опакова и оставя под елхата ви експеримент. Не е класическото вече противоречие между изкуствен и естествен интелект, а игра с взаимното им допълване.

Съчетахме истории за бащи и деца от... бащи и деца.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

Първо обаче помолихме ChatGPT да напише история за татковци и синове на български, следвайки стила на научнофантастичния роман "Дюн" на Франк Хърбърт, заради нашумял в момента сериал, но не само...

"Дюн: Пророчеството" стъпва върху разработките на сина на Франк Хърбърт, Брайън, който (в съавторство с Кевин Андерсън) дописва сюжета, за да разберем как се стига до бъдещата епоха, измислена от баща му.

Детето не е много непослушно. Следва подробни бележки, оставени от таткото.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

А за какво се говори в "Дюн"?

Най-общо за битката за власт между династии и идеологии във Вселената, за ценности и за начините, по които могат да бъдат утвърдени или отхвърлени. Основна роля играе сестринството Бен Джезърит – жени, които тренират умовете и телата си с години, за да предвиждат бъдещето, да открояват истината от лъжата и да упражняват перфиден контрол върху другите, като събират и разделят семейства, моделирайки човешкия генофонд.

В "Дюн: Пророчеството" се връщаме към момента, в който става ясно как и защо се поражда тази женска сила с важно място в шестте книги от поредицата "Дюн".

С поставена задача, ChatGPT за секунди генерира история в контрапункт на бенджезъритския матриархат, в която връзката между бащи и деца трудно може да бъде прекъсната. Нарочно запазваме оригиналния правопис на платформата, дори когато има грешки.

"Земята на безконечните ветрове"

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

На планетата Таласка, където вятърът никога не стихва и пясъкът се носи като течна вода, човечеството е изградило своите колонии в огромни подземни комплекси. В тези селища живеят хора, чиято сила не е само в ръцете им, а и в духа на сътрудничеството. Възможността да оцелееш на Таласка не идва от съревнованието, а от разбирателството и взаимопомощта.

Таласка е дом на култура, в която бащите не само че водят своите деца в света на възрастните, но и ги учат да разбират сложността на природата и живота. Тези бащи са не просто защитници, а и наставници, които споделят мъдростта и силата на поколенията си, но без да потискат желанието за независимост на децата.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

Един от най-уважаваните вождове на планетата е Баал Хенриус. Той не е само лидер, но и баща на младия Тарин, чиято любознателност и желание да разбере тайнствата на планетата са безгранични. За разлика от традиционните авторитарни отношения между баща и син, Баал и Тарин разполагат с необикновена връзка — те обсъждат философски въпроси за живота, съдбата и духа на Таласка в своите дълги нощни разговори при светлината на огън.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

"Вятърът е като времето, Тарин," обяснява Баал, когато синът му попита защо хората толкова почитат стихията. "Той е несигурен и непредсказуем, но носи със себе си и живот, и смърт. Така е и със сърцето на човека. Ние трябва да се научим да го разбираме, а не да се опитваме да го контролираме."

Тарин изслушва внимателно, но в него се събужда един въпрос, който не му дава мира. "А какво ще стане, ако не искам да бъда като теб, баща?"

Баал усмихва се, защото знае, че синът му търси не просто одобрение, а своя собствен път. "Тогава ще бъдеш това, което трябва да бъдеш, Тарин. Но знай, че изборът не означава да забравиш тези, които са били преди теб. Вътре в теб ще има нашата сила, без да я притежаваш."

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

Между двамата винаги е имало взаимно уважение, което излизало извън рамките на бащината власт. Вместо да налага своята воля, Баал разкрива на сина си световете, които сам е изследвал, но му дава и свободата да избере как да ги разгледа.

Когато Тарин пораснал и сам станал баща, той също осъзнал, че ролята на родителя не е да диктува, а да води с примера, да разкрива нови светове и да помага на децата да открият своето място сред тях.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

На Таласка всеки баща е не само защитник, но и съветник, който не пречи на децата си да вървят по собствен път. Защото там, където вятърът и песъкът се сливат в безкрайни пейзажи, разбирателството е това, което прави човешкото съществуване не само възможно, но и достойно.

Изображението е генерирано с Midjourney по описание на Лора Търколева и ChatGPT

Понякога поетичен, понякога патетичен е ChatGPT, озвучен с глас, достъпен в друга AI-платформа. Случва му се да повтаря, греши някои думи, но е много любезен, накрая дори изразява надежда, че историята ни харесва.

Другият му изкуствен приятел бърка ударения, но пък се старае да разкаже изразително историята за земята на безконечните ветрове, освен това си поема дъх досущ като човек.

Да си играем с подръчни програми и приложения е по-скоро приятно занимание по празниците, но отново затвърди впечатлението ни, че най-хубавите семейни истории, подходящи и в зимните дни, са измислени от хора без намесата на технологии. Е, може би една все пак ще ни помогне да припомним образцов разказ и това е доброто старо радио. Някога и то бе хит като сегашните онлайн приложения.

Илюстрация към българското издание на "Коледата на едно дете в Уелс", художник: Ина Христова, изд. "Лист", 2019 г.

По BBC през 1937 г. звучи разказът на Дилън Томас "Коледата на едно дете в Уелс". Бряг на безконечно море е Уелс, родното място на поета и драматург, за кратко дори журналист. Текстът излиза на хартия едва през 1950-а в списанието Harper's Bazaar.

Две години по-късно е записан на плоча с гласа на Томас. Като книга излиза през 1954-та, година след смъртта му, а на български преди пет години в поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на изд. "Лист".

Изключителна история, в която има всичко – момчешки лудории, богати трапези, бедни хора, даже пожар навръх Рождество и много, ама много котки.

"Декември в моите спомени е бял като Лапландия, макар да нямаше шейни с елени. Но пък имаше котки. Търпеливи, премръзнали и вкочанени, с ръце, напъхани в чорапи, ние се готвехме да замерваме котките със снежни топки. Гъвкави и дълги като ягуари и ужасяващо мустакати, хъхрещи и съскащи, те щяха да се плъзнат и прехвърлят през побелелите дувари на задния двор и тогава двамата рисооки ловци, Джим и аз, трапери с кожени шапки и мокасини от Хъдзъновия залив край Мъмбълс роуд, щяхме да запратим смъртоносните си снежни топки право към зеленото на очите им."

Рисооките ловци имат и други важни занимания. Например да обсъдят подаръците. Полезните са ясни – шалове, шапки и книжки без картинки. И безполезните не са изненада – бонбони, халва, марципан и книжки за оцветяване.

Илюстрация към българското издание на "Коледата на едно дете в Уелс", художник: Ина Христова, изд. "Лист", 2019 г.

Вероятно можете да се досетите и кои са задължителните елементи на всяка семейна история, подклаждащи момчешкия разговор...

"Имаше ли Чичовци като у нас?"

“На Коледа винаги има Чичовци. Едни и същи Чичовци. И през коледните сутрини с кучеразлайващата свирка и захарните фасове разравях повитото градче за новини от малкия свят и винаги намирах мъртва птица край Пощата или до изоставените побелели люлки – може би някоя червеношийка, на която всичките ѝ огньове освен един са угаснали. Мъже и жени с кръчмарски носове и нацелувани от вятъра бузи нагазват в снега, разриват го на връщане от църквата към къщи – все албиноси, скупчили твърдите си черни щръкнали пера срещу немилостивия сняг."

Дилън Томас описва родния си град Суонзи, смразен от ветровете край морето. Прави го толкова топло, че е лесно да фантазираме как разказва коледната история на трите си деца в декемврийските вечери. Уви, много вечери през цялата година Дилън споделя най-вече с алкохола, който го убива 39-годишен. Остават стиховете и приказките като тази:

"На Коледа вечер винаги имаше музика. Един от Чичовците свиреше на цигулка, някоя братовчедка пееше "Череша зряла", а друг чичо пееше "Барабанът на Дрейк". В малката къща беше много топло. Леля Хана, преминала на вино от пащърнак, изпяваше една песен за Ранените сърца и Смъртта, а после друга, в която казваше, че нейното сърце било като Птиче гнездо; и после всички пак прихваха да се смеят; а после аз си лягах. Като гледах през прозореца на моята спалня навън към лунното зарево и безкрайния сняг с цвят на пушек, виждах светлините в прозорците на всички други къщи по нашия хълм и чувах музиката, която се издигаше от тях в дългата, неспирно падаща нощ. Намалявах газа, пъхах се в леглото. Казвах няколко думи на потайния и свят мрак и след това заспивах."

Корицата на "Коледата на едно дете в Уелс" на български, художник: Ина Христова, изд. "Лист", 2019 г.

На български "Коледата на едно дете в Уелс" е преведена от Александър Шурбанов, илюстрирана е от Ина Христова.

Илюстрации, които галят окото така, както талантът на Дилън Томас гали въображението. Прочетете "Коледата на едно дете в Уелс" на синовете, дъщерите, на вечните чичовци и лели, без които на празник не може и не бива. Прочетете я най-вече на себе си.