Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода, за необятност и вдъхновение.
За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането говорим с Йордан Колев – писател и летец, чийто живот е изпълнен с истории от облаците.
"Нашата професия на летци е изключително ограничаваща, човек трябва да е наясно какви са изискванията към него, а дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера нещата по един много по-специален начин и за да мога после да да ги претворя в книгите, каза за БНР Йордан Колев. Той от дете е убеден, че ще стане летец, но днес вече готви филм, имат написан сценарии за сериал.
"Не съм бил само в Антарктика, но и не искам, защото до там се стига много трудно, но може би море...бих тръгнал...
Но срещите ми хората в тези 20 години като летец на далечни полети, това ме вдъхнови, за да разкажа всички тези истории, които ми са се случили и местата, които съм видял един по-особен начин от туриста, и от местните хора, защото аз като кацна, трябва да си отпочина, за да мога да се върна после, сподели още Колев.
Едни от най-вълнуващите му пътувания са били в Индия и Хималаите. Друга любима дестинация му е Женева и там дори би искал да се пенсионира, допълни пилотът писател. По думите му другото такова място е Мюнхен.
Йордан Колев е роден на 3 юни 1964 г. в София. Завършва Висшето народно военновъздушно училище "Г. Бенковски" в гр. Долна Митрополия през 1987 г. Той е потомствен летец.
По време на 37-годишната си професионална кариера като пилот, той е прекарал над 23 000 часа във въздуха, летейки до всички континенти с изключение на Антарктида. Владее отлично английски и руски и говори френски. От 2022 г. е член на Съюза на българските писатели.
Колев имал голямо желание да бъде военен пилот, но високият му ръст не му позволява, заради катапулта.
През 1996 г. напуска България и прекарва 15 години във Виетнам и на остров Мавриций. Животът му в тези отдалечени и екзотични дестинации, както и срещите с местни култури, обогатяват неговия мироглед и вдъхновяват творчеството му.
През 90-те години Йордан Колев участва в литературната сцена като редактор на преводите на "Полетът на Интрудър" и "Завръщането на Интрудър" от Стивън Кунц, както и на "Наемникът"от А. Дж. Куинъл за издателство "Прозорец". Започва да пише във Виетнам преди повече от две десетилетия, но едва през 2014 г. събира кураж да публикува. Оттогава датира и приятелството му с Владимир Зарев, който публикува три негови разказа в списание "Съвременник" през 2015 г.
Първото му публикувано произведение е пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017), базиран на участието му в околосветска регата за аматьори. Романът „Кацането“ (2019) разказва за аварийна ситуация на борда на пътнически самолет и драматичните изпитания пред екипажа и пътниците.
Йордан Колев е автор на трилогията "Хилядолетната битка", чиято първа част, "Лабиринт" (2021), интерпретира легендата за Светия Граал и вечната борба между Доброто и Злото. Втората част, "Пазителят и кобрата" (2023), е шпионски роман с напрегнат сюжет.
В момента той работи върху третата част, с работно заглавие "Вирус".
Сборникът му с разкази "Двойното дъно на пилотския куфар", издаден през април 2023 г., е петата му книга. Йордан Колев мечтае да напише биографичен роман за българския герой Димитър Списаревски, насочен към младата аудитория.
По темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Йордан Колев в "Нощен Хоризонт".
В следващите минути ще ви отведем на цирк. Ще ви срещнем с талантливия Антъни Романов – наследник на прочутата циркова фамилия Романови. Антъни и неговият танцуващ под звуците на акордеон кон Девил бяха част от зрелищната "Нощ на звездите", организирана от фондацията на Енчо Керязов. 14-ото издание на "Нощ на звездите" ще се проведе в София..
Момчил Кузманов е учител по история в столична езикова гимназия. Освен това той дълги години се занимава с археология , но една от най- любимите му страсти в живота е тежката музика . Той обича да я слуша и да я създава. " Дълги години се опитвах да съчетая археологията с историята , но те са различни направления, чудех се през годините от кое да..
Една разходка в парка, край морето, в паметта и емоционалността, след която вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд.... Това пише поетът Иван Димитров за "Лоно" - новата стихосбирка на Радослав Чичев. Време е да отворим широко прозорците за лирика с поета и водещ от програма "Христо Ботев"..
Преди още да има официално съобщение за идването на новия Ф-16 и полета му, за това съобщиха в социалните мрежи. Къде случайно, къде нарочно снимките му в полет също бяха пуснати там от специален вид хора. Това са спотърите . Те "дебнат" за сега извън районите на летищата, идващите самолети и снимат. Това е хоби. Което може би има..
Спешълти интервю за спешълти кафе . Това ви предлагаме този път в Автономията за слушане. Главният ни герой този път е Йонатан Аначков - Джони . Той има бизнес с пекарна на кафе, както и кафене в центъра на София, в което предлага отбрани висококачествени сортове, придаващи не просто наслада, но и възвишеност на вкуса на тъмната напитка...
Нестинарството, една от най-древните български традиции, влезе под прицела на православната ни църква. Това не се случва за първи път, но сега стана причина за поредното разделение на обществото ни. На 21-ви май, когато по стар стил почитаме Св. св. Константин и Елена, Сливенският митрополит Арсений призова свещеници и православни християни да..
Христо Вътев е председател на Бялото братство, което възстанови къщата на Петър Дънов, в която е живял и Георги Димитров. Всеки ден на столичната улица "Опълченска" №66 къщата е отворена за посетители. 1904 до 1926 година Учителят Дънов е посрещал посетители и е изнасял беседи всяка неделя в 10 часа. Христо Вътев разказва, че..
Преди големите жеги в любимия на плевенчани парк "Кайлъка" възстановиха кът за отдих с помощта на Областната администрация и на дарители...
Днешният църковен празник Свети Дух е обявен и за Ден на Ямбол. За учениците празничният ден е неучебен, а за всички жители и гости на града е..
Повечето езикови модели на изкуствения интелект са така програмирани, че да имат подкрепящ патос - те винаги са утвърдителни, много толерантни и..