Момиче с ДЦП дари косата си за перука на непознато онкоболно дете

Чуй новината:

00:00 / 00:00

Репортаж на Здравка Маслянкова

Малка героиня дари косата си за перука на онкоболно дете, което не познава, като тя самата се нуждае от помощ. 5-годишната Фрея Стоянов от великотърновското село Ресен се бори с детската церебрална парализа. Тепърва прохожда и се учи да говори, докато усмивката не слиза от лицето ѝ. Процедурите, на които я водят родителите ѝ, възлизат по над пет хиляди лева на месец и сумите стават непосилни за семейството.

Фрея Кирилова Стоянов е необикновена, специална и изключително борбена, защото се сражава с диагнозата детска церебрална парализа. Момиченцето се ражда в Англия, дете е на голямата любов между Кирил и Полина Стоянови. Десет минути след като Поли разбрала, че е бременна, заедно с Кирил виждат на опашката в супермаркет на Острова красиво бебе в детска количка, на чийто биберон разчитат името Фрея, и решават, че така ще се казва и тяхното дете.

„Фрея - богиня на любовта. Ние имаме страхотна любов със съпруга ми. Богиня е на плодородието, на пролетта. Имах два термина на различни дати, които се падаха все в петък, а Фрея е заимствано от Friday, в превод от английски език - петък. Роди се в сряда, но се роди на първа пролет. Тя е Фрея и богиня на пролетта“,разказва майката на Фрея Полина.

При раждането в Англия се уврежда централен кръвоносен съд, захранващ лявото полукълбо на мозъка на момиченцето, а медиците скриват тази информация от родителите, разказва майката. На петия ден след раждането Фрея изглежда като мъртва, дори спира да диша и заедно с майка си постъпва в болница, правят се всякакви изследвания и родителите отново не разбират какво се е случило. С парите, които са изкарали с престижните си професии на Острова, семейството се прибира в България и започва да се бори първо с поставянето на точната диагноза, която се оказала детска церебрална парализа.

„В продължение на пет години и половина сами се справяме с всичко. Страшно много процедури, големи плащания. В България е криворазбрано абсолютно всичко за тези деца. Държавата не поема абсолютно нищо. Малкото, което прави държавата, е нищо за мен. Тя е посещавала безплатни центрове, където ефект няма. Предпочитам да плащаме, да затънем в заеми, но да има ефект, да си заслужава ходенето“.

Момиченцето отскоро е започнало да прави първите си крачки, има сериозен проблем с дясната ръка, която е почти неподвижна.

„Има нужда най-вече от много интензивна рехабилитация, която е свързана с адски много пари. Тя посещава център в Търговище, сумите са доста високи. Всяка вечер посещава и рехабилитация и в Търново за двигателната активност. Ходи на логопед в Горна Оряховица, на психолог в Търново. Тези дни говорихме и за заминаване в Китай да видим там какво може да се случи. Искаме операция да се направи и на ръката, тъй като ръката е най-засегната и от там тя губи баланса и няма така добре да си оправи и походката“.

В лутане от лекар на лекар и от болница на болница семейството харчи огромна сума пари:

„Първата година Фрея ни излезе между 250 и 270 хиляди. Ние не знаехме какъв път да хванем. Дърпат ни, тук елате, всички искат пари. Плащаме, плащаме и разбираме, че това не е нашето място, както в София ни изгубиха една година. На 10 дена плащахме по три хиляди. Тогава много добра рехабилитаторка тук ни каза, че за времето и за парите, които сме загубили, в Китай щяха да я вдигнат на крака, а тук нищо не можаха да направят. Заради корона вируса, тогава не можахме да заминем. Имахме времето, имахме парите, имахме всичко. В Китай могат да помогнат за двигателната активност. В началото разполагахме с доста пари, ние си дойдохме от чужбина, но вече след две-три години… През вечер, през две ни напомня всяка една процедура колко пари ни е, от порядъка на 5000 лева ни е на месец. През декември ни стъпи на 7000, тъй като взехме ортези, които все още не са платени. В момента върви кампания през платформата на Павел Андреев за събиране точно на тази сума за ортезите. Изчаквахме документите от Турция. От държавата получаваме един ТЕЛК, който не само за Фрея, а и за многото деца, които го получават, е подигравка. С парите, които се получават, няма как да лекуваш едно дете“.

Парите на семейство Стоянови за рехабилитацията на Фрея свършват, разчитат на дарителските кампании през платформата на Павел Андреев. Издържат се с дистанционната работа на съпруга и с магазинчето за плод и зеленчук на майката. Борбеното и лъчезарно 5-годишно момиченце омагьосва с усмивката си. Ходи на детска градина в село Ресен. Фрея се учи да говори, казва първите си думички - мама и тате, и вече произнася гласните звуци.

Специалистите, при които семейството води Фрея, са категорични, че за развитието ѝ ще има прогрес, но някой ден, разказва майката.

„Те казват, че на 100 % тя един ден ще е като другите деца. Ходихме да проверяваме за мозъчна операция в София. Доцентът, който я видя, не повярва, че това е детето, на което гледа изследването от ядрено-магнитния резонанс. Тя трябва да е в будна кома и каза, че трябва да е като „цвете в саксия“. Господ я обича много ѝ помага“.

Фрея, която има нужда от подкрепа, дари около Нова година разкошната си дълга коса за перука на непознато онкоболно дете.

„Тя сега тепърва прохожда, почти на 6 е. Досега беше в количка. Много си мечтах някой да ѝ подари крачета, да тръгне като другите деца. Винаги съм с възхищавала на нейната коса, а някои дечица да нямат. Затова решихме – като не може да се дарят крачета, ние да дарим косичка. Много време тя осъзнато не искаше да ѝ се реже косата. После сама пожела и две седмици след това я отрязахме. В момента не иска да чува за дълга коса, много се харесва така“.

Семейството на 5-годишната Фрея Стоянов от село Ресен обмисля разкриването на дарителска сметка за терапията на детето. Кандидатстват за помощ и през благотворителната инициатива „Българската Коледа“. Ако искате да подкрепите Фрея в нейното лечение и рехабилитация, може да го направите чрез платформата за подкрепа на Павел Андреев в кампанията „Стъпки за Фрея“.

Снимки: Личен архив

По публикацията работи: Яна Боянова