"Моето семейство и други животни"… Разкодиране на междувидовото общуване

Добромир Видев в разговор с хора и други животни за предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ще успеем ли благодарение на изкуствения интелект да разговаряме с различните от нас видове? Засега отговорът е "Не", но учени работят над технологии, с които да разбираме животните по-добре, за да имаме предвид взаимоотношенията им, когато взимаме решения за цялата планета. Не става въпрос за нашумелите онлайн приложения за превод от котешки и кучешки, макар че са отправна точка в тази история на "Изотопия".

Не на шега в интернет се разпространяват видеа на котешки собственици, които казват нещо на приложение в телефоните си, то го "превежда", а животинчето изпълнява командите. Популярни са и видеата с "превод" на котешкия отговор, съпроводен от реакцията на изумените човеци, че най-после говорят с домашните си любимци.

А могат ли наистина? Възможно ли е изкуственият интелект да премине езиковата бариера между видовете и след милиони години еволюция най-после да говорим с животните като д-р Дулитъл?

Според Хавиер Санчес, участвал в разработката на приложението Alexa, има вариант, но с друго приложение, създадено от него и екипа му.

"От години има данни, подкрепени с научни изследвания, че котките притежават собствен речник. Преди няколко години Сузане Шьотц, професор в университет в Швеция, издаде книга за тайния език на котките. И тогава ни просветна, че можем да създадем мобилно приложение, а дългосрочно и нашийник. Проучването позволи да разберем кога котките ни казват, че ги боли, търсейки стопанина си, кога котето е гладно или весело."

Тази информация обаче трябва да се постави в контекст, твърди Санчес, който подчертава разликата между език и речник:

"Това не е език. Котките не споделят думи и не общуват помежду си. В природата никога не мяукат едни на други. У дома имам и котки, и кучета. Кучетата разбират напълно какво им казвате, но не могат да говорят. С котките е обратното – не им пука какво им казвате, но могат да ви кажат какво искат."

За четирите години, изминали от тези думи на Хавиер Санчес, разработеното от него приложение е сваляно милиони пъти, а световните онлайн магазини са пълни с предложения за електронни нашийници, които да ви позволят разговор с домашния любимец.

Гиргина Даскалова, доктор по зоология и етолог в Националния природонаучен музей при БАН, казва, че засега подобни приложения са повече за забавление и не правят възможен истинския разговор. Гиргина има три котки и не е пробвала популярните приложения, защото идеята зад тях ѝ се струва невероятна. "За съжаление, в етологията все още се знае малко за "езиците" на различните видове. Приложението би било напредък, но е подходено малко субективно. В момента е по-скоро комерсиално."

Гиргина обяснява, че по-голямата част от животните имат основна база от звуци, пози и поведенчески характеристики. Част от тях са понятни на хората. Така е наример с домашните животни, с които съжителстваме от хилядолетия. Въпреки това все още не разбираме всичко и интерпретираме посланията им субективно.

Ученият не отрича важността на инструменти като изкуствения интелект в работата си, но знае, че ще мине време, докато заслужат пълно доверие.

"Повечето от популациите на птиците имат нещо като диалекти. Доста често далечни популации не се разпознават едни други. Приложенията, които в момента се използват, хващат малък мотив, въз основа на който видът може да се определи грешно."

Сега например се ползва подобен алгоритъм с аудиозаписи на пойни и нощни грабливи птици. Целта: "в размножителния период да провокираме основно мъжките, които са силно териториални, за да отговорят на запис на брачна песен. Това е методика, по която откриваме видове със скрит начин на живот, които много трудно можем да установим в конкретното местообитание. Дали присъства видът или не, гнездящ ли е или не, какъв е размерът на гнездовата територия? По тази причина използваме звук, който предизвиква собственика на съответната гнездова територия. Идват и започват да пеят активно, маркират територията като заета и казват: "Това е моят дом. Нямаш работа тук! Търси си друго място!"."

Ако изкуственият интелект се развие до степен да определя точно видовете и да разучи конкретни позиции в поведението им, ще позволи на етолозите да разберат какво се случва на терен, докато наблюдават животните. Сега много от тях правят само допускания и предположения, но им трябват доказателства.

В България няма проекти като международния "Земни видове", в който изследователи на дивата природа, специалисти по изкуствен интелект и дарители се опитват да опознаят езиците на животните.

"Добре е да започнат да се случват, защото има над какво да работим и как да го направим. Притежаваме невероятно богатство от видове, подвидове и специфични местообитания. Малка страна с изключително огромно биологично разнообразие", казва Гиргина Даскалова.

Изкуственият интелект може да помогне на хората да разберат животинските езици, но не и да ги преведат, смятат изследователите от "Земни видове". Зад лабораторията с нестопанска цел стоят дарители като съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман и семейната благотворителна организация на покойния вече съосновател на Microsoft Пол Алън. Някои от най-богатите филантропи в технологичната индустрия искат нещо повече от научен напредък, посочват запознати със "Земни видове".

Целта е пробив в разбирането на животните, за да проявят хората повече уважение към планетата в условията на климатични промени. Проектът би трябвало да разкодира комуникацията на други създания с помощта на новаторски инструменти. Кейти Закариан, главен изпълнителен директор и съосновател на "Земни видове", е категорична:

"Струва ми се невъзможно човешките същества да ходят по тази земя и да не се чудят за вътрешния живот и опита на видовете, с които я споделят. Тези приложения могат да разширят знанията ни. Много път сме извървели от първите записи на цилиндрите на Едисън. Днес изследователи, които изучават китовете и делфините, записват не само звук, но и движение, GPS-местоположение, снимат видео.

Проектът "Земни видове" е фокусиран единствено върху развитието на способността ни да чуем живия свят, да подновим връзката си с останалата част от природата, така че разнообразието от видове да процъфтява. Общуването е катализираща сила във взаимоотношенията. Изкуственият интелект ще ни помогне да слушаме по-добре и да се учим от природата.

Вслушахме се в стотици учени, които направиха модела на предизвикателствата пред тях. Например как да открием същинските данни в т. нар. информационен шум. Въпреки огромните подобрения в сензорната технология, все още сме относително ограничени в способността си да анализираме. Как се справяме с липсата на данни? Смятаме, че развитието на способността ни за слушане и учене с много фини детайли и в огромен мащаб вероятно е сред най-важните проблеми, които можем да разрешим."

Изследователите гледат на изкуствения интелект като на микроскоп, с който може да се види много повече, отколкото преди се е смятало за възможно. Трябвало обаче да решат основен проблем – как да разберат дали моделите работят и водят до пробив. Кейти Закариан:

"Масато Хагивара, един от нашите изследователи на изкуствения интелект, осъзна, че за разлика от човешките звуци, животинските нямат онова, която наричаме еталон, за да прегледаме как се представят алгоритмите. Трябваше да започнем от там, ако целта ни е да използваме машинното обучение и изкуствения интелект за напредък в области като етологията, когнитивната невронаука и консервационната биология. Масато състави еталони, близки до тези на човешката реч. Нарекохме ги BEANS (the BEnchmark of ANimal Sounds). Публикувахме BEANS през 2022 г., беше първият еталон на животински звуци и съдържаше 12 набора от данни; включваше сухоземни и морски бозайници, жаби, насекоми.

Хипотезата ни: след като основните модели като тези на ChatGPT са сработили толкова добре за много области на човешкия език и дори за биомедицински открития, биха могли да сработят добре и за животинските сигнали. Масато публикува първия ни модел AVES през 2023-та. Той е вдъхновен от Hubert, добре известен модел за човешка реч. AVES се представи забележително добре. Позволи ни да откриваме и класифицираме видове, дори ако не е обучен за специфичния вид."

Впоследствие моделът се разширява, събират се още данни, текстовата информация се обединява с акустичната. От усилията в тази посока се възползват еколози, природозащитници и изследователи на изкуствения интелект, за да извличат животински звук.

Моделът позволява да се открият и класифицират хиляди видове – огромен скок според Кейти Закариан, която припомня, че вече разполагаме с голямо количество записи на дивата природа от предишни години. Кейти се надява, че в бъдеще те ще бъдат осмислени заедно с биоакустичните данни, тези от сензорите и видеата, за да може изкуственият интелект да придобие разбиране за взаимодействието в природата.

"Моделът прави нещо, наречено нулево обучение, демонстрира способност за обобщаване, както и да идентифицира видове, които не е виждал преди, да отговаря на въпроси, на които не е обучен да отговаря. Не е перфектен, но се представя много добре. Това е само началото", твърди Кейти Закариан и призовава:

"Хубаво е да помним, че всички живеем заедно тук, на Земята. Физиката на Земята – звукът се генерира от въздушно налягане, което минава през мембрана, е универсална. Всички се храним, възпроизвеждаме се. Имаме сложни емоционални състояния. Това припокриване е достатъчно голямо, за да може изследователският модел на изкуствения интелект да обобщава. Това наистина ме вълнува. Представете си, че разполагате със записи на калифорнийска морска свиня и изкуственият интелект ви помогне да "прослушате" хиляди часове записи, за да открие застрашения вид.

Общността ни се разраства с хора, които изучават еволюционната функция на музиката и животните, за да научим, че животните притежават култура. Това звучи странно на хората, но животните наистина имат култура и оцеляването им зависи от нея. Китовете променят песните си с годините и това е документирано от учените. С новите инструменти и изкуствения интелект се връщаме към тези записи, за да погледнем към тях по нов начин. Можем да преосмислим ролята на комуникацията между видовете.

Едуардо Сомпео от Института "Макс Планк" се гмурна да наблюдава няколко часа как риби и октоподи си сътрудничат при лов и как комуникират. Видя доста сложна размяна на водачеството, която показа, че рибите не само се възползват от октопода при лов. Едуардо успя да изслуша и разкрие тази междувидова интелигентност."

През следващите две години проектът ще подбере видове, които "действително могат да променят нещо в отношенията на хората с природата". Ще наеме повече инженери и изследователи, но не за да направят преводач за "разговор с животните", а за да разберат как човекът да общува с тях.

"Ние и изкуственият интелект неизбежно ще стигнем до момента, в който можем да преведем комуникацията между животните и ще започнем да чуваме и опознаваме останалата част от природата. Вероятно ще можем да попитаме животните как се справят, какво наблюдават, какво знаят те, което ние не знаем. Тогава наистина ще взимаме под внимание какво ни казват животните. Нашите системи на управление, правните ни практики, културата ни не включват животните. Живеем в напълно човешки свят. За първи път като слушаме, може да накараме животните да бъдат част от разговора.

Толкова малко знаем за дълбоките океани. Идеята, че можем да дадем възможност на животните да бъдат част от разговорите за опознаване на непознатите океани и места, е невероятна", убедена е Кейти Закариан от "Земни видове".