Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период. Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до 2002-ра и европейска интеграция – от 2003-та до днес. Автори на изследването са проф. Мартин Иванов от Философския факултет към Софийския университет, доц. Калоян Ганев от Стопанския факултет и доц. Ралица Ганева.

В периода след Втората световна война се осъществява друг преход – от поизостанало в индустриалното развитие пазарно стопанство към друг тип икономика. В този период доходите претърпяват сериозна динамика, пазарът на труда се трансформира, пояснява пред БНР доц. Ралица Ганева, която е статистик икономист.

"Въпреки че идеологията официално казваше, че няма инфлация, на практика е имало. Тя е следвала други правила. Тази информация е публикувана в онези години, от онези власти",

Учените са разгледали 7 продукта от годишниците за потребление на домакинствата – хляб, боб, месо, лук, ябълки, захар и алкохол.

Доц. Ганева била изненадана от данните за цената на захарта и на алкохола. По думите ѝ, докато цигарите и тютюнът по време на прехода стават много по-скъпи за българина, то алкохолът е "много по-достъпен днес, отколкото е бил през социалистическия период".

Статистиката отчита факта, че и в миналото, и днес домакинствата произвеждат домашни консерви, както и домашен алкохол. През 1986-а например около 2/3 от домакинствата са разчитали на собствена продукция, четем в проучването.

"Веднага се вижда колко много консерви са затваряни 80-те години по потреблението на захар. Захарта, която сме купували тогава средно на човек от населението годишно е в пъти повече, отколкото потребяваме днес, въпреки че днес ядем много повече сладко."

Според изследването, освен че от 1948-а до 2023-та най-голямото реално понижение на цените се наблюдава при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия период реалната цена на боба нараства с 2,2 пъти, а тази на месото - с 32,5%. Според Ралица Ганева това обяснява защо толкова много хора произвеждаха и все още произвеждат боб.

"Потреблението на боб е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от населението годишно. Месо ядем много повече отпреди. Потреблението на хляб е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто на българина днес в голяма степен, а преди са били екзотика."

Рядкост са били доста стоки, а цените на основните при комунизма са се поддържали административно ниски, четем в изследването. Така цените, фиксирани на твърде ниски нива, не са съответствали на икономическите реалности, затова в края на 80-те се натрупват инфлационни напрежения. Либерализацията на пазара води до неколкократен скок на цените.  

"Първата голяма инфлация, която преживяхме в началото на 90-те, със сигурност е следствие на това натрупано напрежение. Връщането към нормалната пазарна логика е много болезнено, когато сме се отдалечили от тази логика. Платихме много висока цена като общество и потребители", подчертава доц. Ганева.

Икономиката трябва да се срине, за да се "излекува" и върне към нормалното за пазарите, посочват авторите на проучването, които подготвят нова публикация.

Потребителското благосъстояние, или това, което можем да си купим, ако искаме да си купим, днес е много по-добро отпреди, обобщава Ралица Ганева. Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024 г. не е коректно, казва тя.

"Не говорим за сигурност, чувство за щастие и други неща, които са трудно измерими. Всеки има право на спомени. Възприятията на различните групи от обществото са различни. Възрастните хора в момента трудно биха се съгласили с този факт, че дори техните средни пенсии днес са на по-високи нива от тези преди прехода. Но работещите с хубави професии и добра квалификация, особено тези в София, техните доходи са много по-високи и те са много по-добре, отколкото младите хора преди 1989 г."

Повече чуйте в звуковия файл.