Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е нашата революция - загубихме битката, спечелихме войната

• Панагюрище е център на честванията за 149 години от Априлското въстание

В началото на 2020 година проф. Павлов, председател на фондация "Васил Левски", изпрати отворено писмо до Парламента, Президентството и Министерския съвет денят на Априлското въстание 20 април да получи статут на официален празник и да се отбелязва именно на тази дата, а не на 1-ви или 2-ри май. Така ще бъде изправена историческата грешка едни празници като Съединението и Независимостта на България да се тачат по стар стил, а други – по нов стил, като Априлското въстание.

В мотивите до държавните институции проф. Павлов припомни, че през април 1876 г., в името на една благородна и справедлива кауза, е предизвикана безпрецедентна по мащабите си кампания в защита на българския народ от страна на световната демократична общественост. Държавните институции мълчат, отбелязва историкът и пояснява защо предложението е актуално и днес, когато се прекланяме пред българската саможертва, направена преди 149 години.

"Дори да изглежда на пръв поглед малко абстрактно, отвлечено и може би маловажно, това въстание трябва да се отбелязва на 20 април. На няколко пъти съм апелирал за подобно нещо и самостоятелно, и заедно с писателката Галина Златарева, авторката на романа "Медальонът" за Бенковски – едно от най-добрите произведения за Априлското въстание, и с фондация "Васил Левски", чийто председател съм - никаква чуваемост от властите, от висшестоящите органи и се стига до едно абсурдно положение  - въстанието, избухнало на 20 април - тогава е първата пушка в Копривщица, да бъде отбелязвано в самата Копривщица, в Панагюрище и на други места на 1-ви, на 2-ри май. Това е Априлската епопея. От държавата зависи да се поправи тази грешка, зависи от самите нас. Ние, българските историци, сме настоявали да се създаде някакъв ред в националния календар. Това е национално въстание. Това е нашата революция – морална и с оръжие, в която ние загубихме битката, но спечелихме войната. Това е основата на нашата свобода. Затова сме настоявали и по-рано той да бъде национален празник или поне да бъде официален празник, както е в нашите съседки Гърция и Сърбия, там се празнува точно началото на освободителното движение."

Няма никакво съмнение, че Априлското въстание е ключът към нашата свобода. То доведе до Руско-турската война, до Цариградската мирна конференция, до злощастния за нас Берлински конгрес, изтъква историкът и общественик проф. Пламен Павлов. Той подчертава, че без Априлското въстание възелът, наречен източен въпрос, нямаше да бъде развързан в онзи исторически момент.

Априлското въстание се подценява и масово му се придава значение на локално събитие, което не е редно от историческа и обществена гледна точка, категоричен е проф. Пламен Павлов.

"Ние сме длъжници в много отношения. Трябва да го осмислим не само от съвременна, но и от тогавашна гледна точка. Ние се фокусираме може би повече, отколкото трябва в личностите на апостолите, които, разбира се, са знакови фигури - особено Бенковски, Волов, а и Стефан Стамболов дори. Остава подценена ролята на Първи революционен окръг – Търновския революционен окръг, защото тук излизат близо 1000 души и то при много по-силна османска власт, отколкото в подбалканските градчета. Имаме знакови фигури като поп Харитон, Бачо Киро, като Цанко Дюстабанов, като Христо Патрев и други. Това са герои, които в не по-малка степен заслужават да бъдат почитани от цялата нация. То не е за подценяване и в Сливенския, и във Врачанския окръг, независимо че няма този размах по едни или други субективни или обективни причини. То трябва да бъде осмислено като успялата революция, в която най-силна роля играят местните комитети. Без да омаловажавам ролята на апостолите, всъщност местните хора правят въстанието, средната класа, така наречените чорбаджии. Те финансират всичко, те не могат да търпят безправието в Османската империя, тогава има и хиперинфлация и затова и селяните на Оборище казват: "Въставаме и толкова". Няма ги тези колебания, които ги има при други събития. Крайно време е да бъде осмислено и да се знае, че ние сами сме се освободили, без да отричаме ролята на руснаци, украинци, финландци, поляци. Не бива да забравяме, че в основата са усилията на нашите герои, които проляха кръвта си, за да ни има нас."