Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Няма стандарти по здравни грижи, в частност акушерски"

Райна Бояджиева: Ако акушерската професия е автономна, ще привлече повече желаещи

"Бройката в университетите се увеличава ежегодно, но не се запълва"

Снимка: Pixabay

4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък. 48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока.

Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират професия, не предпочитат да учат това, защото не виждат перспектива.

Това обясни пред БНР Райна Бояджиева, заместник-председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. По думите ѝ, бройката в университетите се увеличава ежегодно, но не се запълва.

Бояджиева допуска и пренасочване към обучението за медицински сестри заради освобождаването му от държавни такси.

Няма стандарти по здравни грижи, в частност акушерски, посочи друг проблем тя.

Ако акушерската професия бъде призната за автономна, ще бъдат привлечени повече хора, подчерта Райна Бояджиева.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настояват да са пълноправен договорен партньор на НЗОК – да могат да сключват директни договори. Българският лекарски съюз е против това. В предаването "Преди всички" Бояджиева изрази възражения срещу тази позиция и упрекна съсловната организация в лъжи.

"Техните твърдения са лишени от истинност и логика. Това е, малко да се каже, цинизъм. Не е морално отношение към нас и нашите професии. Позицията на Лекарския съюз не е отражение на цялото лекарско съсловие."

И в момента има регистрирани над 100 самостоятелни практики, но само 30 от тях са активни и работят. Тези практики нямат право да сключват договори със Здравната каса, за да бъде остойностена тяхната дейност и да бъде финансирана. Това са здравноосигурени пациенти и би трябвало тези грижи да бъдат осигурени от НЗОК, коментира Райна Бояджиева.

Тя оспори и друг аргумент на БЛС – че би се стигнало до отлив на медицински сестри от болниците към техни собствени практики.

Бояджиева уточни, че не търсят конфронтация с Лекарския съюз.

Илюстративна снимка: Болница Шейново

Кризата в родилното отделение в Перник временно е туширана. От столични болници ще бъдат командировани акушерки, което ще даде възможност за няколко месеца проблемът да се изчисти.

Това е огромна бомба, която цъка не само в нашия град, подчертава кметът на Перник Станислав Владимиров, който призовава депутатите да се занимаят със здравеопазването.

"Отделението беше 140-150 легла. Имаше хора за работа, имаше лекари", припомня д-р Ивайло Лазов, началник на родилното отделение. Сега има трима лекари със специалност и двама специализанти.

Преди години лекарите практикували и в поликлиниката, и в болницата и имало оптимален работен цикъл, с качествено проследяване на бременността и добри родилни грижи. С реформата, с отрязването на извънболничната помощ, останалите в поликлиниките лекари са били обречени на деквалификация, коментира началникът на родилното отделение.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ксения Дечева и нейната учителка Мая Буюкли

Ксения Дечева и нейната учителка Мая Буюкли от Тараклия за вярата в нашето време

В края на февруари Българското национално радио обяви конкурс за есе сред учениците и студентите от българската общност в Бесарабия на територията на днешните Украйна и Молдова. В средата на септември бяха раздадени наградите на отличените, а церемонията се състоя във филиала на Русенския университет в град Тараклия, Молдова. С победителката Ксения..

публикувано на 28.09.25 в 06:30

Проучване алармира: В сгради на училища и детски градини у нас все още има азбест

В страната все още има сгради, в които азбестовите материали, използвани в строителството им, не са премахнати . Това сочи проучване на частна фирма, която се занимава с демонтаж и обезвреждане на азбест и азбестосъдържащи материали. Те са силно канцерогенни и вредни за здравето . Вдишването на миниатюрни азбестови влакна и прах може да причини..

публикувано на 25.09.25 в 06:59
Милен Митев

Милен Митев: Радиото вече е много повече от звук и ефир

Българското национално радио стартира конкурс за двама водещи на ново предаване на български жестов език . Това е уникално събитие, защото става въпрос за предаване за глухонеми.  В деня на жестовите езици – БНР обявява конкурс за ново предаване на жестов език "На първо четене може би звучи малко странно радио или радио предаване,..

публикувано на 24.09.25 в 15:12
Зорница Христова

Зорница Христова: Витоша присъства в културното въображение на българина, не само на софиянеца

" Витоша е градска планина само, доколкото е до София, а разбира се, иначе тя е съвсем сериозна планина, една от големите в България и не бива да бъде подценявана ". Това коментира пред БНР писателят и преводач Зорница Христова : "Това че се нарича парк, говори за защитения ѝ статут, а не я прави безопасна, но има много истории, защото това е..

публикувано на 24.09.25 в 12:27

Ескейп стая на колела - в капана на трафикантите

Ескейп стая на колела ще премине през 11 града у нас . Инициативата се осъществява съвместно между нидерландска фондация и Националната комисия за борба с трафика на хора. Локациите са консултирани с МВР и не са произволно избрани. Идеята: повече гласност и превенция срещу трафика на хора. Преживяването: клаустрофобично, целящо да..

публикувано на 24.09.25 в 10:55
Проф. д-р Веселка Дулева

Проф. Веселка Дулева: Препоръчваме минимум между 6 и 8 чаши вода на ден

"Нашите наблюдения през годините при проведени много национално представителни проучвания установяваме, че  българинът не следи хидратацията си и не се обръща достатъчно внимание на прием на достатъчно количество течности , като за да компенсираме загубите в рамките на деня, които са за средностатистическия индивид в умерен климат при умерено ниво на..

публикувано на 24.09.25 в 10:37