Проект "Семейна история" в Израел събира истории от България

В края на деветдесетте години на миналия век и началото на този век в различни краища на света се заселиха хиляди български гурбетчии и емигранти. Първото поколение помни и Родината и много семейни истории. Но образът на Българи като цяло, а избледняват при второто, и още повече при третото поколение. Дребни житейски случки свързани с мястото на раждане на родителите или бабаите и дядовците.

Израел е страна, в която са се завърнали евреи от всички краища на света, но са останали техни роднини по всички континенти. При повечето от тях съществуват две идентичности. Преди 30 години Музеят на диаспората обявява ежегодни конкурс за интересни семейни истории сред учениците от училища и музеи в страната и по света. На тържествената церемония по награждаването на най-добре представили се деца и младежи Рон Мелкел, директор на центъра по обучение по музейно дело "Ану" към Телавивския университет, разказва за проекта "Семейна история".

"Конкурсът е за 12 и 14 годишна ученици. На тази възраст, започват да си задават въпроса "Откъде са моите корени, какво е характерно за моето семейство и общност?". Учителите ги насърчават да търсят семейни истории, да събират снимки и предмети от дядовците и бабите им, да изготвят родословно дърво, да търсят откъде идва фамилното име и посредством него, чрез интернет програма в музея да открият и далечни роднини. Помагаме да подберат от многото семейни истории, които могат да бъдат интересни и за бъдещите поколения.

Творческото мислене на тийнейджърите надминава нашите очаквания. Представят композиции от намерени от тях предмети, видео или аудио клипове, образи, провокирани от чут разказ и пресъздаден с триизмерни принтери. Оценяваме конкурсните проекти е по научна и историческа стойност и по творческо осмисляне на материала. Оригиналното представяне на даден материал може да усили въздействието му, с други думи, оценяваме музейната стойност на проекта.

През тези 30 години има много интересни разработки. Лично аз харесвам една с настолни игри, които бабата на едно момиче от САЩ е донесла със себе си при емиграцията и същата игра днес със съвременен дизайн, на която момичето също играе. Създава се интересен диалог между поколенията на базата на игра. Вторият проект е направен от гипс, с големината на човешка глава, разрязан на две. Под лявата половина са изписани роднините от майчина страна, под дясната - роднините от бащина. Изглежда, че във всяка от тези половинки, има уж нарови зърна. Но всяко зрънце, след като се издърпа, се оказва боядисана в червено епруветка, в която е малък свитък с биографията на конкретен роднини и записан кратък семеен разказ, които всеки от тях помни. Сред тях е историята на оцеляла от Холокоста баба, успяла да съхрани само ръчния часовник от баща си. Станала е шивачка, когато пораснала. Внучката й прави серия от часовници, изработени от конци, копчета, игли, напръстници , ножици и снимки на шевните машини,, на които тя е шила през живота си.

Обикновено всеки, който дойде в нашият музей, търси как е представена сред експонатите неговата общност. Изложили сме китарата на Леонард Коен, шалче и пудриера на Ести Лаудер. България е представена чрез Нобеловият лауреат за литература Елиас Канети. Знаем, че всяка страна има много свои известни свои чеда, за съжаление, не всичко, с което разполагаме може да бъде изложено. Но за българската общност в Израел, това не е и нужно. И без наша помощ, тя е най-обичаната общност тук", каза за БНР  Рон Мелкел, директор на Центъра по обучение по музейно дело "Ану".

Още по темата слушайте в звуковия файл.