Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравния туризъм - възможности и реалности в областта на балнеолечебните процедури

Снимката е илюстративна
Снимка: FB/ Victoria Spa / original page /

По данни на Министерството на туризма в България към момента функционират 47 са балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, 106 са СПА центрове, а 38 са уелнес центрове или общо 191 сертифицирани обекти. Това показва наличието на добре развита инфраструктура и разнообразие от услуги, насочени както към профилактика и лечение, така и към релаксация и подобряване на жизнения тонус.

Председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм д-р Сийка Кацарова очертава здравния туризъм като стратегическа възможност за България да се утвърди като целогодишна и конкурентна дестинация в Европа и света. Тя подчертава, че този сектор може да допринесе за преодоляване на сезонността в туризма и за развитие на селските райони, като се възползва от природните ресурси и традициите в балнеолечението. 

Близо 1,3 млн. регистрации на български туристи и около 100 хил. чуждестранни туристи са отчетени през миналата година в 17-те общини с развит СПА туризъм, сочат данните на Министерството на туризма. От януари до април тази година общият брой туристически регистрации е около 490 хил., от тях 455 хил. са на български и около 35 хил. на чуждестранни туристи.

Най-посещаваната дестинация през миналата година е община Велинград, следват община Разлог и община Хисаря. Регионите Сандански, Павел Баня, Гърмен, Девин, Кюстендил и Сапарева Баня също привличат значителен брой туристи и се утвърждават като центрове в този сегмент на туризма.


Данните на Министерството на туризма показват, че за последните 2 години малко над 35% от пълнолетните българи са практикували вид здравен туризъм (СПА, уелнес, балнео или санаториум) и се наблюдава траен ръст на интереса.

Гостите в курортите са предимно българи, а чуждестранните туристи са основно от Северна Македония, Израел, Румъния и Гърция.

Около 61 % от посетителите са между 30 и 59 години, почти 20 на сто – над 59 години, а малко под 19% – деца и младежи до 29 години. При младите българи водещ мотив е почивката, развлечение или празнуване, докато при по-възрастните доминират потребности, свързани с лечение, профилактика и подобряване на здравословното състояние. Предпочитани са 4 и 5-звездни хотели и специализирани медицински центрове. Средният престой е 2–3 нощувки, като гостите от Израел остават средно 5,7 нощувки – значително по-дълго.


СПА туризма и балнеологията се комбинират успешно с почти всички видове туризъм: морски, планински, ски, културен, винено-кулинарен, делови и голф туризъм. Това увеличава възможностите за привличане на туристи и превръща България в целогодишна дестинация с разнообразни и комплексни услуги.

По инициатива на Българския съюз по балнеология и СПА Туризъм Министерството на туризма, под ръководството на министър Мирослав Боршош, създаде Междуведомствена работна група, която да изготви пътна карта за развитие на медицинския туризъм в България.

Това ще донесе не само икономически ползи, но и ще утвърди страната ни като място, където хората могат да получат качествена и достъпна здравна грижа – при това в приятна среда, която е привлекателна за посещение през цялата година.

Министерството на туризма традиционно подкрепя събития за популяризиране на здравния туризъм, като информационната среща в Мюнхен през март и Националната конференция в Бургас през май тази година, организирани в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА Туризъми други ключови институции.

През втората половина на годината предстоят предстоят информационни кампании във Франкфурт и Виена. Събитията са част от усилията на Министерството на туризма да наложи България като предпочитана дестинация за балнео, СПА и медицински туризъм в Европа.

Ивана Колар – директор на Европейската среща на върха за здравния туризъм, беше специален гост на Националната конференция за здравен туризъм, организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, която се проведе в Бургас. По време на събитието тя представи политиките и стратегическите действия на Хърватия в областта на здравния туризъм.

Всички познаваме Хърватия със забележителното ѝ крайбрежие, казва Ивана Колар.

Нова магистърска програма "Здравен туризъм", която дава възможност за надграждане на знанията в тази важна и перспективна област има вече в Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров".

Програмата е едногодишна за онези, които вече са завършили бакалавърска степен в направление "Обществено здраве". А за всички останали специалности, включително от други области, обучението продължава две години – или общо четири семестъра. Проф. Златина Караджова – ръководител на катедра „Организация и управление на здравеопазването“ към Бургаския университет разказва за възможностите за обучение. 

Рехабилитацията, балнеологията и физикалната терапия са най-евтините и ефективни методи за предотвратяване на нуждата от скъпи лекарства и терапии, казва д-р Ченко Чалъков от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.


Според професора по белодробни болести Коста Костов в България между 100 и 200 хиляди души се нуждаят, но не получават грижи за продължителен Ковид. Има доказателства, че физикалната рехабилитация има имуномодулиращ ефект при лечението, подобрява защитата на организма. 
Такава диагноза – дълъг ковид - не съществува все още в България и пари за лечението ѝ не се дават, посочва още проф. Костов. В последните години в Германия след добавянето на лечението на продължителен Ковид разходите за здравеопазване са нараснали тройно.
По данни на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм програмата на НОИ обхваща само около 50–60 хиляди души, като не дава възможност доставчици на услуги да бъдат сертифицираните медикъл СПА центрове по Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването. 
Това означава, че нуждаещите се, които не могат да проведат терапиите си по тази програма трябва изцяло да заплащат услугата. Необходимо е българската здравна система да инвестира повече в профилактика, подчертават още от съюза. Д-р Ченко Чалъков от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация коментира темата. 

Община Минерални бани е известна с лечебните си минерални води и природни ресурси, които помагат на хората при различни здравословни проблеми и стимулират здравословния начин на живот. 
Тук може да намерите помощ при болки в ставите, нервно напрежение и други хронични заболявания, а природата и чистият въздух правят престоя още по-полезен за здравето и доброто настроение. Минерални бани е място, където всеки може да се погрижи за себе си и да си почине истински, като съчетае лечение с релакс и движение на открит, споделя Гинка Тенчева, началник отдел в община Минерални бани, която отговаря за политиките в развитието на туризма.

Още по темата слушайте в звуковите файлове. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Вяра Крушкова и Чавдар Илиев

Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria" за живота на прилепите

На Европейската нощ на прилепите гости на "Нощен Хоризонт" бяха Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria", която години наред се грижи за пострадали прилепи и решава конфликтни ситуации между хората и тях.  "Bat World Bulgaria" е асоцииран член на "Bat World Sanctuary", най-голямата организация с такава дейност в света.  Вяра..

публикувано на 01.09.25 в 10:56
Мартин Томов

Интерактивна карта на нефтените петна в Черно море от "Грийнпийс" – България

"Грийнпийс" – България изготви интерактивна карта на нефтените замърсявания в Черно море. Използвани са сателитни данни. Регистрирани са 170 петна за година. "Тези в Черно море вероятно са и много повече . Ние изключихме от тази карта всички, за които има съмнения, че са нефтени петна. Проблемът е световен. Във всички океани и..

публикувано на 27.08.25 в 08:08

Лято сред природа и животни - приключения в Зеленото училище в Добрич

За поредна година Зеленото училище за децата в Добрич се радва на огромен интерес . То се провежда в Центъра за защита на природата и животните, където малчуганите, освен игри и забавления на открито, получават и много знания, свързани с растенията, животните и опазването на околната среда. В августовските топли дни двете мечки в Зооцентъра..

публикувано на 26.08.25 в 17:19

Слънчеви панели в космоса могат да помогнат за енергийните нужди на Европа, сочи изследване

Слънчеви панели в космоса бих могли да намалят нуждата на Европа да произвежда възобновяема енергия на континента с до 80 процента към 2050 г. Това сочи изследване на "Кингс колидж" в Лондон, цитирано от "Гардиън" .  Учените са използвали компютърен модел за бъдещата електрическа мрежа на континента. Те са установили, че система от слънчеви панели,..

публикувано на 24.08.25 в 04:56
Туристическо дружество

Димо Христов и Станислава Николова за хижа "Боерица"

Срещаме ви с Димо Христов и Станислава Николова, които не просто обичат планината, а са избрали активно да се грижат за нея и да създават общност около тази грижа. Те са част от Туристическо дружество "Боерица". То е създадено през 2011 година с единствената цел да се възстанови хижа Боерица на Витоша планина.  Това става с помощна на..

публикувано на 23.08.25 в 06:50

Нужни са мерки в помощ на работниците при екстремни жеги, настояват агенции на ООН

Правителствата, работодателите и здравните власти трябва да приложат конкретни мерки, за да смекчат рисковете от екстремните жеги за работниците. За това призовават две агенции на ООН в специален доклад по темата.  Докладът, озаглавен "Климатични промени и топлинен стрес на работното място", се базира на пет десетилетия изследвания за здравето и..

публикувано на 22.08.25 в 09:00
Скрийншот на интерактивната карта по темата.

Екоорганизации алармираха за над 170 нефтени петна в Черно море за година

Над 170 петна от изхвърлен нефт и корабно гориво са регистрирани през последната година в акваторията на България в Черно море. Това съобщиха от екологичните организации "Грийнпийс" и "Скайтрут" (SkyTruth) , които са използвали сателитни снимки, за да направят проучването. След откритията от "Грийнпийс" - България настояха страната ни да се..

публикувано на 19.08.25 в 20:57