Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

БНР на 90, "Изотопия" на 6

Снимка: Midjourney

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио", пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България". Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии. Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски":

"21 юли, понеделник – 12.30-13.00 ч. Оперни парчета. 13.00-13.30 ч. Танцова музика.

23 юли, сряда – 20.00 ч. Точно време. Метеорологически бюлетин. 20.10 ч. Сказка "Задачи на предавателя на съюза "Родно радио" от инж. Г. М. Георгиев. 20.35 ч. Концерт на обой: серенада на Роберт Шарк, изп. проф. Коняров от Музикалната академия, на пианото г. Т. Хаджиев, диригент на Операта. 21.00 ч. Концерт: Ария на Гергана от Маестро Атанасов, "Власал" от Мусоргски, изп. Павел Елмазов от Операта, акомпанира на пианото Т. Хаджиев. 21.20 ч. Грамофон. 21.45 ч. Новини и съобщения. "Шуми Марица".

24 юли, четвъртък – 12.30-13.00 ч. Солова музика. 13.00-13.30 ч. Танцова музика.

26 юли, събота – 20.00 ч. Точно време. Метеорологически бюлетин. Сказка от М. Балан. 20.30 ч. Български народни песни, изпълнява Иванка Христова. 20.45 ч. Лека музика на пиано. 21.00 ч. Соло виолончело. 21.15 ч. Новини. 21.25 ч. Танцова музика."

Програмата е препечатана от бр. 46 на "Радиовести" отпреди точно 95 години. Сега програмата за идната седмица изглежда много по-различно, макар че новините, музиката, времето, дори изпълнението на химна, остават все така неизменна част от радиоемисиите.


А на 18 юли (четвъртък) преди точно шест години програмата на "Хоризонт" изглеждаше така: 22.00 ч. Новини. 22.07 ч. "Изотопия". 24.00 ч. Новини.

Шестия си рожден ден екипът на "Изотопия" посреща в светлината на 90-ата годишнина на БНР. Няма да се уморим да припомняме, че радиоразпръскване има и преди държавния монопол от 1935 г. (както личи по програмата по-горе), но е факт – рождените дни в Старата къща се броят оттогава.

В чест на юбилейната за БНР година "Изотопия" отбелязва своя празник като вплита скромното си ефирно присъствие в поредицата от смешни и сладки моменти пред и около микрофона. За сериозното се говори особено често във всички програми на радиото, затова при нас смехът получава своето легитимно право на реванш.

Знаем, че сме прашинка от многото, полетели в етера на 20. и 21. век. Затова и не се взимаме особено насериозно и ви предлагаме букет от (не)волни грешки по телефона, в апаратната, в студиото, хапване в ефир, очаквана и неочаквана флора и фауна на бул. "Драган Цанков" №4, самоотвержени репортерски включвания и още по-самоотвержени слушателски съвети.

Повечето не са се случили във времето на “Изотопия”, все пак едва от днес показваме възрастта си с пръстите и на двете ръце, но не сме пропуснали и собствените си гафове, те отлично се вписват в историята.


От разказа ни ще разберете:

  • Как наблюдаваме слънчево затъмнение по радиото в "особена атмосфера на потенциална опасност и истеричност", но и в очакване на "еврейска баница и таратор" за обяд;
  • Колко се стараем да сме "Преди всички" във всяко предаване, особено на 10 октомври;
  • Колко подобаващо озвучаваме мълчанието на първите мъже в държавата;
  • Дали си признаваме, че и на първите радиатори с най-малко опит никак не им е лошо;
  • Къде се хапем, докато слушаме "Отечествен радиопреглед";
  • Важно ли е да има публицисти популисти;
  • Какво общо имат с евроатлантизма разговорите на бутилка джин и бутилка водка;
  • Защо цитираният вече проф. Димитров не е приет за говорител и репортер, но го взимат да прави международни новини, без да е чел "и един вестник";
  • И колко професори днес твърдят, че "Хоризонт" е любимото им радио;
  • Кои са радиогероите, на които са кръщавани бебета;
  • Защо втората среща с Григор Вачков е по-важна от първата;
  • Какво снасяме, докато въртим радиобеседи;
  • Какво отличава студийните мухи;

  • Как се забива на акордеон в коледното утро и как забиват водещите, докато си задават въпросите;

  • Защо след земетресение часове преди Нова година слушателите търсят радиоводещите, за да знаят ще има ли нови трусове;
  • Защо и роднините им ги търсят на пожар секунди преди ефир;
  • Кога искате от нас да се "даврандисаме";
  • Кога ни пращате изкупителни букети;
  • Как звучат "вузевулите" (не вувузелите) и къде "се издъниха разградчани";
  • Кога хората ще се научат да гледат прасета и кокошки масово;
  • Има ли българи, отровени от репички и портокали?

И още – почти пророчески слушателски изказвания по адрес на Доналд Тръмп, вицове по радиото отпреди половин век, ефирна мистификация на Бъдни вечер с митрополитско участие, разказ как радиото огорчава Георги Парцалев и защо Татяна Лолова е готова да плати на БНР, само и само да рецитира стихове на Робърт Бърнс.

Неслучайно мотото на колегите от "Хумор и сатира" по програма "Христо Ботев" е: "С удоволствие ставаме за смях".

Що се отнася до рождените дни… Както начетените събеседници са ни успокоявали в ефир през годините: "Всичко ще мине и утре ще си говорим как е било интересно и приятно." А както казваше непрежалимият ни колега и приятел Божан Петров: "Това е засега. Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници."


Цялата история за шестица чуйте в звуковия файл.

Изображения в публикацията: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12