Проф. Емил Гачев: Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас?

"А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата.“ Това е цитат от Битие, първа глава, първи стих. Така започва всичко, в първия ден на Сътворението. 
Днес науката определя водата като най-важното условие за възникването и поддържането на живота. 

Знаете ли колко от нея ни е нужно? За целия си живот човек употребява и отделя около 75 хиляди литра вода. Водата е необходима на всички живи организми на планетата. И на тези, които виждаме и на тези, които са невидими за нашите очи. В простичката молекула на водата се крие цялата тайна за оцеляването и поддържането на живота. 

И въпреки, че водата на Земята е в изобилие и заема три четвърти от нейната повърхност, дори днес в съвременния свят една четвърт от нейното население изпитва остър дефицит от питейна вода. Замърсяването на питейните източници е проблем, за който се говори отдавна. 

Човешката дейност обаче, както и цикличността в климатичните условия, изправят сега човечеството, а и цялата природа пред нов проблем. Това е сушата, липсата на дъждове, пресъхване на реки, намаляване на чистата вода, годна за пиене. 

Доскоро ние, българите изобщо нямаше да обърнем внимание на подобни предупреждения, защото нашата страна винаги е била богата на вода. Имаме реки, езера и море. Имаме планини и чисти потоци. Плодородна земя, напоявана от дъждове. В магазините ни се продават десетки видове минерални и изворни води, а на минерални бани всеки е ходил. Къпем се, мием, поливаме, изливаме, плакнем, перем – ние българите никога не сме отделяли време, за да мислим върху икономията на водата. Разбира се, замисляли сме се върху цената. Но проблемът е глобален, и като че ли идва и пред нашата врата.  

Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас? – на тези въпроси отговоря проф. Емил Гачев, от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, автор на книгите "Води на Земята" и "Малки ледници в планините на Югоизточна Европа". 

"Ако погледнем къде се намира България като географско разположение спрямо Европа, трябва да виждаме откъде идват влажните въздушни маси. Те идват от Запад, Атлантическият океан е основният воден басейн, който доставя влага. Ако погледнем как са разположени планинските вериги спрямо нашата територия, ще видим, че тези въздушни маси, които идват от Северозапад, влажни, те се спират от Карпатите, изваляват се отчасти върху тях и идват при нас по-обеднели на влага. 

Другият генератор на влага е Средиземно море. То обикновено приема влажни въздушни маси, идващи от Атлантика, зарежда ги със влага и те идват при нас откъм Запад и Югозапад, но там пък среща други планински вериги и отново основната част от валежите не е за нас - тя е за Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, при нас остава някаква част. Така че, от тази гледна точка от Балкански контекст ние сме страна с малко валежи, което не означава, че водата не ни стига, но означава, че природно сме на по-задна позиция от нашите съседи, разказа за БНР проф. Гачев.