На опашката или със захапана опашка

„Опашката“ е опит да бъде прочетено настоящето, тя е най-полифонично некоректната книга. Този роман или се чете като филм, или се сънува като сън – за да се преглътне. Прибързаните анализатори на литературни текстове могат да нарекат книгата "политически трилър", други могат да я пренасочат към драматургичните форми. "Опашката" като че връща Захари Карабашлиев към "18% сиво", тя потвърждава умението на автора да разказва. Опашката като метафора и челно обобщение... Една захапана, дори прехапана опашка... Това е един особен вид сомнамбулизъм, едно особено сънуване. Всички пушки на Чехов гръмват до края на спектакъла, а прочитът на романа дава повод за нов разговор.

Накъде отиваме, накъде върви светът? Захари Карабашлиев разказва в "Артефир":

"Това е книга за промяна. И книга, която претърпя много промени. Писах я години преди пандемията – може би от 2014 г. Започна от сцена за театрална пиеса. Писах докъм 2018 – не се получи пиеса, върнах се отново към идеята за роман и така вървя до лятото на 2020 г. Напред-назад – между пиеса, театър, кино... Много важно е сънуването. Особено в последните месеци, когато завършвах книгата, не си спомням нито една нощ без сънуване и без много напрежение, което рязко спря, след като я предадох на редакторите."

Макар да се чете леко, това е тежка книга в тежко време

"За да се стигне дотам, че нещо да се чете леко, аз го пиша доста бавно. Истината е, че ние пишем не защото ей така сядаме с един куп теми, които искаме да сложим на масата и да ги разискваме и да им даваме отговори, а защото самият аз търся отговори на въпроси, но те не стават по-малко с времето. Писах книгата преди това, но пандемията ми даде един много хубав фон, на който я завърших. И допълних фона на тази красива и трагична история между Невена и Павел. Светът продължава да не ми е ясен и с тази книга аз се опитвам за себе си да си обясня някои неща. И всъщност, помага..."

Книгата не дава отговори, но поне подрежда въпросите

"Действието на книгата се развива след втората пандемия. Колко по-научнофантастично би могло да бъде от това, което ни се случва вече една година? Кой би могъл да си представи, че ние по един много лек и неусетен начин можем да бъдем върнати на практика в едно прединдустриално общество – не ни е разрешено да пътуваме, да се събираме... като крепостни селяни..."

Любовта в романа дава ново зрение

"Апостол Павел в прословутото си обръщение към коринтяните, където говори за любовта, казва "Когато бях дете, виждах всичко чисто и ясно, а сега, като възрастен, го виждам като в мръсно огледало" и "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка"."

Героите

"Много често тиранията започва с демагогия. Моята книга разглежда вътрешните убеждения на един априори чист човек, който вероятно бива заразен от вируса на възможността за власт, от вируса на възможността за промяна. И как той вече действа в тази нова среда и ситуация, как това рефлектира върху неговата любов и връзка с любимата, със света, с историята, с бъдещето..."

Опашката

"От героинята осъзнах всъщност колко много означава една опашка, колко много значения има – дали тя е опашка за хляб, дали е опашка за ваксини, дали е опашка на хвърчило, дали е опашка на животно, "на опашката на историята"... Изключително много полиреферентна може да бъде опашката. Историята/времето често захапва опашката си."