В края на изминалата седмица бюрото на Европейския парламент в България и Националното сдружение на общините в България организираха уебинар на тема – “Кръговата икономика – инструмент за бързо възстановяване“.
На уебинара бяха представени основните идеи, заложени в Новия план за действие за кръговата икономика. Бяха обсъдени и възможностите и предизвикателствата, свързани с нейното осъществяване с представители на общините и бизнеса.
Темата коментира в “Нашият ден“ Николай Михайлов, експерт по кръгова икономика.
“Кръговата икономика най-лесно се разглежда като нещо, което не се случва днес в момента. Днешната икономика е линейна, а линейната икономика предполага суровини да се извличат от земята, да се преработват от предприятията и след това отпадъците да се изхвърлят.
Това има доста негативни ефекти върху околната среда – загуба на биоразнообразие при извличането на суровини, замърсяване при производството и при образуването на отпадъци. И като цяло умните глави по света и у нас са измислили, че това няма как да е устойчиво дългосрочно.
Кръговата икономика е решението. Суровините да остават в един технологичен цикъл, който е затворен. Затворен цикъл означава, че те не изтичат, тези суровини в депата под формата на отпадъци, ами се връщат отново и отново в производството, като по този начин се спестява извличането на нови суровини. Спестява се допълнителна енергия, която е необходима. Осигурява се и национална сигурност, защото в съвременната икономика голяма част от суровините, които са по-редки, са от нестабилни държави, до които не е сигурно, че ще имаме достъп.
В кръговата икономика понятието “отпадък“ не съществува. Съществува понятието „ресурс“. Този ресурс може да е първичен или вторичен, но самата идея за отпадък се отхвърля. Всичките технологии, включително проектирането на продуктите, се случва така, че да няма отпадък в края.
Да кажем телефоните, с които всички работим – в бъдеще и телефоните и цялата друга техника, която имаме, ще бъде проектирана и произвеждана, така че да може по-лесно да бъде ремонтирана. А когато самият продукт вече не може да бъде ремонтиран, неговите части да бъдат лесно рециклирани, така че да могат да се правят нови продукти.“
Темата коментира в “Нашият ден“ и Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България.
Какво предвижда Новият европейски план за действие на кръговата икономика?
“Планът за кръгова икономика не е нов, той функционира от 2015 г. Но едва сега се изпълни със съдържание и започна да придобива по-голяма степен на важност, особено и предвид усилията, които всички държави членки трябва да положат за възстановяване на своите икономики.
Кръговата икономика не е нищо повече освен по-разумно управление на ресурсите. На уебинара ни бяхме поканили гости от Недерландия и от Словения, които с примери да обяснят – да покажат на българските общини, на българския бизнес какво представлява кръговата икономика.
Разумното управление на отпадъците всъщност е ключовият фактор в кръговата икономика. Ще си позволя да цитирам американския Бенджамин Барбър, който казва, че “каквото и да се случва – суша или потоп, война или обсада – общините винаги трябва да чистят снега от улиците, да осигуряват места за паркиране и винаги и навсякъде да събират боклука".
Всъщност това е основната задача на кръговата икономика – да преобърне целия процес по управление на отпадъците като се започне от – стимули за по-малкото им генериране, изграждане на навици в гражданите за разделно събиране, създаване на достатъчно инфраструктура за разделно събиране, каквато в България все още няма. Формиране на нагласи в бизнеса, че отпадъците са суровина. И повишаване информираността изобщо на гражданите и бизнеса, започвайки от образователния процес, как да разделяме отпадъците.“
Разговорите можете да чуете от звуковия файл.
Един конкретен пример за партньорство между бизнеса и общините показва как функционира кръговата икономика – не като самоцел, а като инструмент за бързо възстановяванe. TexCycle е проект за събиране и оползотворяване на ненужни дрехи. Със..
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени,..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Сила, власт, война, опозиция, подигравки и сексуалност – всичко това се смесва във войнствената природа на човешкото състояние. Там, където се ражда и..
За трети път спектакълът "Елементарните частици" на Народния театър – интерпретация на режисьора Крис Шарков по едноименния роман на Мишел Уелбек – излиза..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg