След дългата Covid изолация, дори минаването на границата вече е приключение. Особено ако си тръгнал с нагласата да хапнеш мекици като онези в детството си. Мнозина вече са се досетили, че говоря за Пирот и Цариброд, докъдето мнозина прескачат на пазар.
Когато магистралата е изцяло готова, пътят с кола или автобус ще е песен, но сега си е бая приключение през пресечена местност, дупки и при опасна близост с ТИР-ове.
Пирот изглежда като малък град, но според статистиката в него живеят близо 40 000 души. Той е приятно провинциален, спокоен и някак задрямал, но българите си имат добре познати „адреси“. За мен един от тях е мекичарницата близо до пазара. В неугледната будка чевръсти жени разтеглят втасалото тесто до половинметрова ивица, която във врящото олио се превръща в хрупкава сладост с размерите на самолетоносач и вкус на детство. За 50 стотинки получавате 50-сантиметрова мекица. Можете да си я поръчате с конфитюр или с течен шоколад, но класиката е с пудра захар, която безжалостно полепва по бузите и дрехите.
Извън мекиците Пирот е трудно място за вегетарианците, защото всяко ястие без мръвка се смята за гарнитура. Но пък прекрасно можете да разходите плескавиците, натежали в стомаха ви, по исторически и духовни забележителности като Момчиловото кале или близките Погановски и Суковски манастир.
В средновековната крепост, кръстена на българския герой Момчил юнак, не може да се влиза, но снимките пред нея стават убийствени. Пирот е бил известен килимарски център, а днес традиционни ръчно тъкани шедьоври могат да бъдат видени в Музея на Понишавието. Той е разположен в старинна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, известен като Мали Риста, заради дребния си ръст.
Домът му е завършен през април 1848 г., гласи текст гравиран на пода. Къщата е най-старите оцелели сгради от балкано-ориенталски стил в Пирот. Заради големите размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от разрешение от турските власти и се наложило да обещае, че в дома му ще отсядат османските пътници, минаващи през града. Домакинът подчинявал турците с хитрост. Той бил малък на ръст и построил ниска стая за себе си. В нея Христо е спял и приемал гости. Ако някой турчин е искал да влезе, трябвало да се наведе и по този начин да му се поклони.
Мали Риста търгувал в цялата Отоманска империя, събирал данъци и забогатял. Често мамел турците, като им препродавал едни и същи стоки без да се усетят. Музеят на Понишавието е разположен в центъра на града, недалеч от прочутата кръчма „Ладна вода“ и пиротския пазар. Ако е събота, отскочете и до него.
Там месарниците се редуват с „менячници“, хлебарниците с магазини за домашни потреби. На сергиите можете да напазарувате и с български левове всичко, което са отгледали местните производители. Незабравими са „пиротските солети“ – малко по-плътни от нашите и подправени с кимион.
В Цариброд, където петък е пазарният ден, посрещат българите с „Откога ви чакаме“. Очевидно нашите инвестиции в местната икономика много са им липсвали. А и на нас ни става топло от училището и улицата, носещи името на Христо Ботев, паметника на Левски, както и от културно-информационния център на българското мнозинство на една от централните улици.
Приказките за по-ниски цени на храните на пазара се оказаха силно преувеличени, но не и разказите за „онзи“ вкус на сиренето, кашкавала и месото. Шокиращото е, че лютите чушки се продават на бройка, а червения пипер на чашка. Но пък зарзаватът е от истинска леха, а не от щайга в супермаркета и на вкус и аромат е далеч от пластмасовите зеленчуци на европейската ширпотреба.
Дюлевата и лозовата ракия доближават стойността на прилично уиски, но ценителите се кълнат в тяхното качество. В нещо като корита е подреден забравен артикул – кори за домашни вафли.
Иначе в млекарниците продуктите от краве, козе, овче и биволско мляко се състезават по рафтовете за вниманието на купувачите, които, уви, са малко. В месарниците правят впечатление бялото месо в було, пушените мръвки и огромните пилешки кълки, крехките флейки…
Извън благините за стомаха, край Пирот са Погановския и Суковския манастир – прекрасни образци на православието, както и десетки по-малки обители. Историята на светите места е, както всичко в този регион, чисто българска. От 1871 г. Погановския манастир е част от Българската екзархия, а до 1920 г. и омразния Ньоски мирен договор е и в нашите териториални предели. В Суковския манастир под арката на входната врата на църквата е изписано името на изографисалия я художник – Васил Попхристов от Самоков.
А в Цариброд можете да поставите цвете пред паметника на Апостола в центъра на града.
И… да не забравя, освен с динари, можете да пазарувате с левове и с евро.
Снимки: Магдалена Гигова
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg