Не сме свикнали да свързваме технологиите със сферата на човешките взаимоотношения, но това не значи, че такива не съществуват.„Това са всички форми на взаимодействие между хората с цел да се създаде човешки продукт“ – формулира накратко Светлана Нанчева, една от създателите и водещите фигури в сдружение "Професионален форум за образованието“. "Самото образование е вид човешка технология – продължава тя – вариантът, който ние продължаваме да използваме и той доминира в нашето всекидневие, е класно-урочната система. Тя според мен вече не е адекватна изобщо.“
"Технологията ни освобождава от необходимостта непрекъснато „да преоткриваме топлата вода“. Във всяка цивилизация съществуват човешки технологии, ритуалите са също някакъв вид човешки технологии, те просто помагат да се организира човешката дейност и в това няма нищо лошо. Лошо става, когато този технологичен цикъл, така да го наречем, започва да изключва творческия елемент, защото тогава наистина се губи и вдъхновението, и свободата и нещата се свеждат до едно формално изпълнение – нещо, което виждаме непрекъснато в живота.“

Класно-урочната система, която продължава да е водеща в средното образование, е създадена преди няколко века, и е ярък пример за драстичното изоставане на човешките технологии от „техническите“. Далеч преди опитите на днешните педагози да осъвременят организацията на човешките взаимодействия в образованието, техни предшественици като забележителния Януш Корчак настояват за правото на децата на уважение и правото на грешка. Нашата образователна система продължава да „наказва“ грешките, вместо да ги приема като трупане на опит.
„Ако ние оценяваме всяка грешка, ние наказваме всяка инициатива на търсене и на пробване. Един изобретател прави стотици грешки, за да стигне до своето откритие“ – продължава Юрий Анджекарски, другата водеща фигура в сдружението. Той добавя и едно ново право, което според него съответства на съвременното развитие на технологиите – правото на всички, включително и на децата, на непрекъснат информационен и комуникационен достъп. Парадоксално, но училището като че ли се опитва да ограничи използването на огромните възможности на дигиталните устройства и средства за комуникация. Какъв отговор на опасенията ни от все по-голямото присъствие на дигиталните технологии в живота на децата ни, включително и в училище, дават двамата педагози, чуйте в записа. Разговорът в рубриката „Всичко за образованието“ е по повод среща-семинар, проведена по проекта „Човешките технологии в дигиталния свят“ на сдружение „Професионален форум за образованието“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...