Село Драгана - обичайно и неповторимо

Село Драгана е едно от хубавите български предбалкански села, което е като хиляди други и като никое друго по света.

Кметският наместник Печо Иванов и Неда Йончева, жителка на селото, разказваха в "Нашият ден" за хубавите и трудните моменти от живота там.

“Когато бях малък, селото беше много голямо, но все пак всички хора се познавахме. Навремето то е наброявало около 2000 човека, но сега като се върнах и станах кмет, на изборите бяха 130 човека. Селото е обезлюдяло отвсякъде“, казва Иванов и допълва:

“Това важи всички български села. Хората се изселиха, когато градовете се окрупняваха. Откриваха се заводи, предприятия., като завод “Балкан“, в който работеха 6000 човека. А в Драгана имаше само едно ТКЗС, една полевъдна бригада, където работеха бабичките. След това през 90-те години се закриха ТКЗС-тата и се направиха кооперации, но в нашето село не можа да се получи и земята се даде на частни кооперации.

В момента в селището няма местно земеделие и животновъдство. Навремето е имало кравеферма със сиво искърско говедо, но през 90-те години и това се разпродаде“.

Жителите на Драгана…

“С постоянен адрес са около 85 души, а с временен имаме около 220. Постоянно живеещите пък са около 100 човека, които са от застаряващото население. Над 95% са пенсионери и то в пределна възраст“, разказва още той в ефира на “Нашият ден“.

Природа и живот в Драгана…

“Има много пещери, идват от клубовете на пещерняците и ги посещават, реката е чиста. Лятно време се къпем, ловим риба. Има дълбоки вирове, имаме си ловна дружинка.

Имаме доста гори. Но вследствие на африканската чума прасетата поизчезнаха. Тази година сме пребили три прасета, което не е малко. Много е добре, защото има дружинки, които не са отстреляли нито едно диво прасе. Дружинката ни е сплотена, имаме си клуб на ловците, в който се събираме сутрин и пишем бележките. Когато имаме повод,  празнуваме. 

В селото направихме полигон за обучение на кучета за лов на пернат дивеч. По всяко време може да се отиде с куче за подземен лов - с оръжието и с пернат дивеч, който се пуска, за да се учи кучето, когато се стреля по него. Това е нещо, което малко дружинки или дружества имат в страната“, разказва още той.

По-важните празници в селото..

“Сборът на селото е на Димитровден, а на 6-и септември правим празник на селото. Това е решено от предишните кметове и спазваме традицията. До паметника разпъваме маси, имаме си и готвач. Колим по 4 овце, казаните врат - това е вид родова среща. Хората идват на празника да се видят с близки, приятели и роднини“, посочва още той.