Село Драгана е едно от хубавите български предбалкански села, което е като хиляди други и като никое друго по света.
Кметският наместник Печо Иванов и Неда Йончева, жителка на селото, разказваха в "Нашият ден" за хубавите и трудните моменти от живота там.
“Когато бях малък, селото беше много голямо, но все пак всички хора се познавахме. Навремето то е наброявало около 2000 човека, но сега като се върнах и станах кмет, на изборите бяха 130 човека. Селото е обезлюдяло отвсякъде“, казва Иванов и допълва:
“Това важи всички български села. Хората се изселиха, когато градовете се окрупняваха. Откриваха се заводи, предприятия., като завод “Балкан“, в който работеха 6000 човека. А в Драгана имаше само едно ТКЗС, една полевъдна бригада, където работеха бабичките. След това през 90-те години се закриха ТКЗС-тата и се направиха кооперации, но в нашето село не можа да се получи и земята се даде на частни кооперации.
В момента в селището няма местно земеделие и животновъдство. Навремето е имало кравеферма със сиво искърско говедо, но през 90-те години и това се разпродаде“.
Жителите на Драгана…
“С постоянен адрес са около 85 души, а с временен имаме около 220. Постоянно живеещите пък са около 100 човека, които са от застаряващото население. Над 95% са пенсионери и то в пределна възраст“, разказва още той в ефира на “Нашият ден“.
Природа и живот в Драгана…
“Има много пещери, идват от клубовете на пещерняците и ги посещават, реката е чиста. Лятно време се къпем, ловим риба. Има дълбоки вирове, имаме си ловна дружинка.
Имаме доста гори. Но вследствие на африканската чума прасетата поизчезнаха. Тази година сме пребили три прасета, което не е малко. Много е добре, защото има дружинки, които не са отстреляли нито едно диво прасе. Дружинката ни е сплотена, имаме си клуб на ловците, в който се събираме сутрин и пишем бележките. Когато имаме повод, празнуваме.
В селото направихме полигон за обучение на кучета за лов на пернат дивеч. По всяко време може да се отиде с куче за подземен лов - с оръжието и с пернат дивеч, който се пуска, за да се учи кучето, когато се стреля по него. Това е нещо, което малко дружинки или дружества имат в страната“, разказва още той.
По-важните празници в селото..
“Сборът на селото е на Димитровден, а на 6-и септември правим празник на селото. Това е решено от предишните кметове и спазваме традицията. До паметника разпъваме маси, имаме си и готвач. Колим по 4 овце, казаните врат - това е вид родова среща. Хората идват на празника да се видят с близки, приятели и роднини“, посочва още той.
“Казвам се Неда Йончева и съм родена в едно прекрасно живописно село, което се нарича Драгана. До 13-годишна съм учила тук. Имаше страхотно училище, със страхотни преподаватели и съм изживяла едно прекрасно детство. След това го напуснах и отидох да се образовам“, разказва в ефира на “Нашият ден“ баба Недка и подчертава:
“След много години, когато нещата са се променили - и в селото, и в живота ми - аз с носталгия се връщам обратно към родната къща, към родния дом“.
В ефира на “Нашият ден“ Неда Йончева сподели и част от собственото си творчество:
Пристъпвам с плахи стъпки в къщи
Проскърцва пътната врата.
Но няма кой да ме посрещне.
Цари покой и тишина.
Лозниците ги няма вече.
Домът ми свиден опустя.
Изчезнаха така далече любими хора.
С тъга се връщам в бащината къща.
Напразно търся топлина.
но нищо времето не връща.
Закон необратим – злина.
В тревичките аз търся мама.
В цветята – погледа и благ
На татко вярата голяма,
гостоприемният им праг...
С любов на селото Драгана
Ще сторя аз дълбок поклон.
И доживот ще си остана
Издънка, вплела жилест клон.
(стихотворението се публикува без редакционна намеса)
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
В периода от 9-и до 13-и декември в болница "Д-р Никола Пенчев" в Пазарджик ще организират Седмица на отворените врати, по време на която ще се извършват безплатни скринингови прегледи за туберкулоза. Инициативата е част от изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата. Прегледите ще се провеждат в работно време..
В епизод 566 "Трамвай по желание" запознава своята публика с международно известния чешки филантроп Радим Пасер. Готови ли сте да откриете тайните за устойчив личен успех? Чешкият бизнес магнат и филантроп Радим Пасер посети България и предостави уникалната възможност да се запознаем с неговата житейска история и да открием ключа към..
През следващата година Здравната каса ще разполага с около 1,3 милиарда лева повече за здравноосигурените лица . Според икономиста Аркади Шарков, увеличението е в правилната посока, но остават предизвикателства, които изискват внимателен контрол и управление на ресурсите . Той коментира основните акценти от бюджета на НЗОК в ефира на предаването..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg