Преди близо година и половина официално отпаднаха ограниченията, наложени заради пандемията от Covid, и макар че вирусът продължава да напомня за себе си, други драматични събития превзеха вниманието ни и будят страховете ни.
Както всяко значимо събитие в живота на обществата оставя следа първо в живата реч, а често и в езика, необичайната и крайна ситуация, в която се оказаха милиони хора, роди думи, съчетания и изрази, които още са значещи и живи в съзнанието ни.
Дали се повтарят механизмите, по които горещите теми намират израз в речта и мисленето ни, дали това, което беше първа и основна тема на публичните и частните ни разговори вчера, ще изчезне без следа, изместено от актуалното злободневие – това трябва да кажат изследователите на езика и публичната реч.
Интересно е също да се види дали подобни и еднакви словосъчетания се тълкуват и асоциират по сходен или различен начин от представители на различни нации и култури. Това са изследвали две университетски преподавателки – проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет и проф. Наталия Длугош от Познански университет "Адам Мицкевич", Полша, авторки на сравнителното полско-българско изследване и книга, издадена на полски език – "Постковидният синдром в езика".
За целта на проучването те провеждат експеримент с групи от полски и български студенти, на които предлагат въпросници върху три популярни съставни думи (или съчетания) като "корона паника", "коронапарти" (в полския) ("ковид купон"(в българския) и "ковид туризъм".
Чуйте разговора с изследователките в звуковите файлове.
Снимки – БНР и Медии и език
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
