Преди близо година и половина официално отпаднаха ограниченията, наложени заради пандемията от Covid, и макар че вирусът продължава да напомня за себе си, други драматични събития превзеха вниманието ни и будят страховете ни.
Както всяко значимо събитие в живота на обществата оставя следа първо в живата реч, а често и в езика, необичайната и крайна ситуация, в която се оказаха милиони хора, роди думи, съчетания и изрази, които още са значещи и живи в съзнанието ни.
Дали се повтарят механизмите, по които горещите теми намират израз в речта и мисленето ни, дали това, което беше първа и основна тема на публичните и частните ни разговори вчера, ще изчезне без следа, изместено от актуалното злободневие – това трябва да кажат изследователите на езика и публичната реч.
Интересно е също да се види дали подобни и еднакви словосъчетания се тълкуват и асоциират по сходен или различен начин от представители на различни нации и култури. Това са изследвали две университетски преподавателки – проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет и проф. Наталия Длугош от Познански университет "Адам Мицкевич", Полша, авторки на сравнителното полско-българско изследване и книга, издадена на полски език – "Постковидният синдром в езика".
За целта на проучването те провеждат експеримент с групи от полски и български студенти, на които предлагат въпросници върху три популярни съставни думи (или съчетания) като "корона паника", "коронапарти" (в полския) ("ковид купон"(в българския) и "ковид туризъм".
Чуйте разговора с изследователките в звуковите файлове.
Снимки – БНР и Медии и език
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
