Когато най-лесният начин да се самоубиеш, е да си теглиш един куршум в душата – тогава при всички положения е настъпил онзи повратен момент, в който трябва да избереш да видиш красивото в живота. Защото го има, дори и да нямаш очи за него все още. То е в цъфналото дърво насреща, в чудатите форми на пухкавите облаци в небето, в дядото в метрото, който е спретнат, фин и усмихнат, въпреки годините и ударите на времето. То е в надеждата, която е дълг, в семейството, което е любов и грижа, но и желана отговорност. То е неизбежното страдание и избраното отчаяние, то е мигът, в който от кабелчето, което свърза микрофона ти с радиоапарата на мнозина, ти откриваш тайната на Вселената.
Сигурно звучи прекалено абстрактно и някак романтично за човешкото съществуване, подложено на постоянно оцеляване в днешния колкото технологичен, толкова и напълно аналогичен свят, но за Бориса Сарафова нещата са точно такива.
Тя вярва, че в пътя на актьора идва ден, в който той дава спасението на човека, паднал в капана пълнота безнадеждност:
"Трябва да знаем, че никога не знаем кога в публиката ще има някой, който ще ни види и ще продължи напред", казва Бориса. - "Аз описвам театъра и професията си като мисия. Продължавам да вярвам и съм сигурна, че за цялата кариера на един актьор - може дори само един път да се случи - има момент, в който в публиката се намира човек, който е тотално отчаян от живота, (…) и някой от нас ще бъде причината този човек отново да повярва. Да започне да мечтае, да се хване, да се извади и да продължи да живее с нещо, което е видял и е разбрал сам за себе си."
Бориса Сарафова-Черкелова цялата е комедия, но от онази хубавата - която докато те разсмива до сълзи, те замисля за най-съкровените и лични за теб неща. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, играла е в Смолянския театър, все още е част от трупата на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, родния ѝ град. Озвучавала е детски филми, гледали сме я в "Апарт" - документалния спектакъл, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите, в "Опашката" на Захари Карабашлиев, в "Антигона". Скоро ще я гледаме и в сериала "Съни бийч" и филма "Гунди – легенда за любовта". Бориса заразява със смях, буди емоции и чувства, цялата е енергия, любов и живот.
"Да се срещна с толкова много актьори, които съм гледала и на които се възхищавам, и изведнъж да се окажа до тях - това е изключително вълнение, чест и удоволствие" - казва тя за игралния филм с режисьор Димитър Димитров, който ще разкаже историята за човека зад легендата Георги Аспарухов. – "Благодаря за това, че решиха да направят този филм и мисля, че има голяма магия около него. Живот и здраве, през 2024-та, много хора нямаме търпение да го гледаме. Ще бъде един истински човешки, пълен с емоция и любов филм. А какво по-хубаво от това нещо да е пълно с любов?!"
В навечерието на Бъдни вечер Бориса Сарафова говори в ефира на "Кино с думи" за последните четири години от живота си, в които е започнало израстването ѝ като личност, жена и актриса, получила най-главната роля от всички - тази на майка. Разказва за сладката хапка Райнето - персонажа ѝ в "Гунди - легенда за любовта", за идеята човек да се заобича, хареса и приема, за да може така да помогне и на себе си, и на околните, за непрестанните въпроси, които си задава, и за любовта, която винаги, ама абсолютно винаги е смисълът на всичко.
"Вярвайте, и не просто вярвайте, а знайте, че всичко ще бъде и е наред!", каза тя на слушателите на програма "Христо Ботев".
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg