Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бориса Сарафова и сладките хапки в актьорската професия

Снимка: личен архив

Когато най-лесният начин да се самоубиеш, е да си теглиш един куршум в душата – тогава при всички положения е настъпил онзи повратен момент, в който трябва да избереш да видиш красивото в живота. Защото го има, дори и да нямаш очи за него все още. То е в цъфналото дърво насреща, в чудатите форми на пухкавите облаци в небето, в дядото в метрото, който е спретнат, фин и усмихнат, въпреки годините и ударите на времето. То е в надеждата, която е дълг, в семейството, което е любов и грижа, но и желана отговорност. То е неизбежното страдание и избраното отчаяние, то е мигът, в който от кабелчето, което свърза микрофона ти с радиоапарата на мнозина, ти откриваш тайната на Вселената.

Сигурно звучи прекалено абстрактно и някак романтично за човешкото съществуване, подложено на постоянно оцеляване в днешния колкото технологичен, толкова и напълно аналогичен свят, но за Бориса Сарафова нещата са точно такива.

Тя вярва, че в пътя на актьора идва ден, в който той дава спасението на човека, паднал в капана пълнота безнадеждност:

"Трябва да знаем, че никога не знаем кога в публиката ще има някой, който ще ни види и ще продължи напред", казва Бориса. - "Аз описвам театъра и професията си като мисия. Продължавам да вярвам и съм сигурна, че за цялата кариера на един актьор - може дори само един път да се случи - има момент, в който в публиката се намира човек, който е тотално отчаян от живота, (…) и някой от нас ще бъде причината този човек отново да повярва. Да започне да мечтае, да се хване, да се извади и да продължи да живее с нещо, което е видял и е разбрал сам за себе си."

Бориса Сарафова-Черкелова цялата е комедия, но от онази хубавата - която докато те разсмива до сълзи, те замисля за най-съкровените и лични за теб неща. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, играла е в Смолянския театър, все още е част от трупата на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, родния ѝ град. Озвучавала е детски филми, гледали сме я в "Апарт" - документалния спектакъл, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите, в "Опашката" на Захари Карабашлиев, в "Антигона". Скоро ще я гледаме и в сериала "Съни бийч" и филма "Гунди – легенда за любовта". Бориса заразява със смях, буди емоции и чувства, цялата е енергия, любов и живот.

"Да се срещна с толкова много актьори, които съм гледала и на които се възхищавам, и изведнъж да се окажа до тях - това е изключително вълнение, чест и удоволствие" - казва тя за игралния филм с режисьор Димитър Димитров, който ще разкаже историята за човека зад легендата Георги Аспарухов. – "Благодаря за това, че решиха да направят този филм и мисля, че има голяма магия около него. Живот и здраве, през 2024-та, много хора нямаме търпение да го гледаме. Ще бъде един истински човешки, пълен с емоция и любов филм. А какво по-хубаво от това нещо да е пълно с любов?!"

В навечерието на Бъдни вечер Бориса Сарафова говори в ефира на "Кино с думи" за последните четири години от живота си, в които е започнало израстването ѝ като личност, жена и актриса, получила най-главната роля от всички - тази на майка. Разказва за сладката хапка Райнето - персонажа ѝ в "Гунди - легенда за любовта", за идеята човек да се заобича, хареса и приема, за да може така да помогне и на себе си, и на околните, за непрестанните въпроси, които си задава, и за любовта, която винаги, ама абсолютно винаги е смисълът на всичко.

"Вярвайте, и не просто вярвайте, а знайте, че всичко ще бъде и е наред!", каза тя на слушателите на програма "Христо Ботев".

Целия разговор чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Колосът" – първите поетични стъпки на Силвия Плат

Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов.  На 22 октомври от 18:30 часа в Младежкия театър тя ще бъде представена с литературен пърформанс .  Стихотворения, откъси от писма, дневници, очерци и научни трудове ще бъдат обединени в един голям текст, куриран от преводача на..

публикувано на 21.10.25 в 15:30

Боклукът – криза или отправна точка за изкуство

Ако в социалните мрежи най-често споменаваната дума е "мафия“, и то не заради филмовите сюжети, на които сме се нагледали, а преди всичко заради бизнесите със сенчест произход, натиска върху общинската администрация и ескалацията на политическо напрежение, която се заформя постоянно, то редом до София в последно време стои битката на града с боклука...

публикувано на 21.10.25 в 13:25

Фестивалът "Пиано Екстраваганца" започва с рецитал на Антонио ди Кристофано

Музикалният фестивал "Пиано Екстраваганца" започва тази вечер с концерт на изтъкнатия италиански пианист Антонио ди Кристофано в Софийската градска художествена галерия. 15-то издание на едно от най-значимите музикални събития у нас и в Източна Европа отново ще предизвика гостуващи творци да изпълнят непознати и вълнуващи клавирни..

публикувано на 21.10.25 в 11:30
Нина Цанева и д-р Александър Александров

Българската култура като неделима част от културния живот на Европа

В "Нашият ден" гостува д-р Александър Александров – културен мениджър с над 20-годишен опит, реализирал множество инициативи за представяне на културните достижения на страната ни в чужбина. Александров е либретист, драматург, основател на сдружение "Лилавият лебед"– Виена (2010), с което е реализирал над 50 проекта, популяризиращи българската..

публикувано на 21.10.25 в 10:04

Спасена рисунка на Райко Алексиев отваря прозорец към миналото

"Краят на една година. Мюнхен 1923" се нарича камерната документална изложба която, кураторското дуо Свобода Цекова и Антон Стайков създават за Къща-музей "Дечко Узунов" в Казанлък. Основа на разказа става един шарж, който Райко Алексиев рисува на група свои приятели – интелектуалци и студенти по изкуствата, които по това време учат или специализират..

публикувано на 21.10.25 в 09:50