Измеренията на домашното насилие и родителските конфликти?

Домашното насилие остава една доста трудна и вечна тема. Какви могат да бъдат измеренията на домашното насилие и родителските конфликти? Как и от кого се упражнява насилие върху бащата и доведената майка на 10-годишно момиче? 

Частният случай на Вяра Врагова от София.

"От почти 7 години живея с мъжа си, който има 3 деца. Третото дете е от жена, за която не е бил женен. В момента, в който се събрахме, му бяха отказани всякакви контакти с най-малкото му дете. Наложи си да получим такива по съдебен път. След 2 години съд накрая излезе решение, което никога не беше изпълнявано, но не беше целта да тормозим майката – когато можеше, се вземаше детето... Когато майката почина обаче, тормозът се засили от страна на родителите на починалата. Тормозът е ежедневен. 

В годините имаме многократни жалби срещу тяхното поведение – непрекъснато се обаждат по телефона, за да го настройват срещу нас, казват, че го тормозим, защото го караме да учи... Искали сме многократно помощ от социалните, от ДАЗД... Помощта се състои в това да им прочетат една лекция какви са им правата, какво не бива за детето и до там. Отговорът на дядото отсреща е: "Мен не ме интересува, ще правя каквото сметна за нужно".

Към момента детето е дадено за отглеждане на бащата – две години вече живее с нас. Страшно много труд положихме – детето има известна дислексия, с която се борим... Детето е било на случаи на насилие – дали словесно, дали чисто физически – всеки път се случва пред нея, за съжаление. Аз не вярвах, че ще посегнат и на мен физически пред много свидетели с обидни думи и заплаха за убийство."

Вяра Врагова казва, че през годините са подали на 50 жалби до институции – те съдействат с това, с което законът им разрешава, а то не е много. По нейните думи ѝ предстои брак с този мъж. Тя се надява да може да се ограничат щетите по отношението на детето. Тя апелира към родителите, които са разделени, техните конфликти да не стават повод за създаване на каквото и да било напрежение, омраза и антагонизъм. "Защото няма чужди деца, всички деца са наши!"

Адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати, дългогодишен консултант на "Законът и Темида", направи своя коментар в предаването:

"Този случай е изключително натоварен с фактология и с емоции. Научих тази информация в предварителен разговор и като се има предвид действащата нормативна уредба, ще дам публичен съвет. Интересно ми е обаче в този случай къде е бащата? В случая една жена, която очевидно се грижи с голяма любов за едно дете, но която няма никаква нито юридическа, нито родствена връзка с него, се е заела да помогне или да намери начин да го защити от определен вид агресия, каквато напоследък наблюдаваме на всякакви нива между роднини, познати и непознати... 

Смятам, че заради това, че Вяра Врагова не влиза в разпоредбите на Закона за закрила от домашно насилие в чл. 3, който изчерпателно е изброил лицата, които могат да потърсят закрила по този ред, чрез съответно заповед за защита или заповед за незабавна защита, тя няма как лично да поиска такава защита за себе си или за детето. В случая обаче бащата е редно и би могъл, ако желае, да потърси такава защита за детето чрез издаване на заповед за незабавна защита или заповед за защита срещу лицата, които по някакъв начин са извършили агресия, нападение, физическо или психическо насилие в присъствие на детето. Това е предвидено в Закона и е възможно. Единствено и само бащата."

Повече за сроковете, както и за възможностите за осиновяване при сключването на брак – чуйте подробности от звуковия файл.