Радиоателие за българска продукция
Основна цел на творческия екип е продуциране на игрална и документална радиодраматургия и акустични програми.
Фондът на редакцията включва около 4000 заглавия. Най-старите, съхранени в Златния фонд, са безценни паметници на българския театър и актьорска школа.
Награди
• Номинация на Фестивала Моришиге - Япония 1993 за радиопиесата “От другата страна” от Станислав Стратиев.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1993 за радиопиесата “Упражнение за ръце” от Вичо Балабанов.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1995 за радиопиесата “Добродушните смокове” от Йордан Радичков.
• Номинация на Фестивала за радио и телевизия При Европа - Берлин 1997 г. за радиопиесата “Подслушан разговор” от Николай Акимов и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Фестивала за наградата “Марулич” 1998, Хърватска, за проекта “Апокриф” на Иван Добчев, Маргарита Младенова, Асен Аврамов.
• Втора награда на Фестивала Prix Europa 1998 Берлин за проекта “Апокриф”.
• Голямата награда “Най-добра европейска радиодрама на годината” на Фестивала При Европа 1999 г. за продукцията “Атолът” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Втора награда на Конкурса Карл Чука Прайз - Баден Баден 2001 за акустичната продукция “В края на пътя” на Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за продукцията “Цитаделата” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Голямата награда в категорията “Тема на годината” на Конкурса “Ловци на звуци” - Радио Франс 2001 за акустичната композиция “Така няма да стане” от Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за фичъра “Нередактирани сцени от живота” от Антоний Дончев.
• Награда на Фестивала Сребърната вълна 2002, Албена за фичъра “Роми, цигани, мануши” от Милан Огнянов, Айсидора Зайдлер и Джони Пенков.
Номинация на Prix Europa 2005 Берлин за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Наградата Черноризец Храбър 2005 за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Втора Награда на Фестивала за наградата “Марулич” 2006, Хърватска, за продукцията “В долината на смъртната сянка. Иван” от Георги Тенев, Иван Добчев и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Шестия Медиен фестивал “Осмата муза” 2006, София за радиопиесата “Трансферату” от Младен Алексиев, Станимир Панайотов и Калин Николов.
Проекти
• Проект “Радиоателие 1994” с участието на авторите: Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Коста Павлов, Константин Илиев, Маргарит Минков, Валери Петров, Стефан Цанев, Петър Маринков, Кольо Георгиев и Виктор Пасков. Реализиран с подкрепата на Вест Дойче Рундфунк – Кьолн.
• Проект “Радиоателие 1998”. Включва реализирането на 5 радиоверсии по театрални спектакли. Осъществан с подкрепата на Национален център за театър - Министерство на културата.
• Проект “ВВС радиодрама в българския ефир” 2000 г. Включва селекция, превод и продукция и излъчване на 5 радиопиеси на английски автори (Том Стопърт, Рис Ейдриън, Майкъл Уол, Шийла Стивънсън и Джил Адамс), излъчени по БиБиСи. Реализиран със съдействието на БиБиСи Радиодрама - Лондон и подкрепата на Британски съвет - София.
• Проект “Вратата на Европа” 2001 – копродукция на БНР, Датското и Хърватското радио, реализирана на английски език и излъчена от 16 европейски радиостанции в Деня на Европейските култури 12.15.2004 г.
• Проект СитКом. 2003 г. на Финландското радио. Цел - създаването на пан европейски комедиен сериал. Осъществен с подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Българско участие: Георги Тенев.
• Проект “Радиоплатформа” 2003 - съвместен проект със Сорос Център за културни политики за популяризиране на аудиодраматургията в България.
• Проект “Радиоателие 2004”. Включва обучение на 15 дебютанти документалисти, конкурс и продукция на 5 документални радиопиеси. Реализиран с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна програма в България и Сорос Център за културни политики.
• Италиански проект на редакция “Радиотеатър” - осъществен със съдействието на Италианския Културен Институт София. Представя съвременна италианска драматургия и включва продукциите: “Вечерята”, пиеса от Джузепе Мазини, “Нюйоркски маратон”, пиеса от Едоардо Ерба, “Прекрасната Мария”, пиеса от Роберто Кавози, “В края на пътуването”, радиопиеса от Алберто Гоци, “Коприна”, драматизация по романа на Алесандро Барико от Митко Новков.
История
“С появяването на радиото се появи един нов вид творба - слуховата пиеса. За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие незатрупани от тежкия сценичен аксесоар”.
Сирак Скитник 1923 г.
На 16 февруари 1923 г. в ефира над британската столица звучат откъси от “Юлий Цезар”, “Хенрих VІІІ” и “Много шум за нищо”.
На 14 януари 1924 г., само единайсет месеца по-късно, по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама. Тя се нарича “Опасност” от Ричард Хюз и разказва за група работници, откъснати от света след злополука в една мина. През същата година по радиото в СССР започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат “изкуство на масите”.
В Германия през 1927 г. Бертолд Брехт вече е направил радиоадаптация на “Макбет”. За световноизвестния германец радиотеатърът е „изкуство на бъдещето”.
България не остава назад в новороденото изкуство. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е “Вампир” от Антон Страшимиров /1932/.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис ІІІ подписва Указ № 25, с който радиото в България става държавна институция. За негов пръв директор е назначен Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров).
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма “Бент”, която така и не е записана.
Пак през същата 1937 г. сп. “Летец” обявява “състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет”. В предаването „Културен преглед на Радио София” през месец октомври са обявени резултатите. Участвали са 11 произведения, първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с “Великденска вечер”, втора награда е за “Стоманеният орел” на Петър Витанов, а трета награда - за документалната радиопиеса “Над Одрин, 1913 година” от Ирина Петрова.
На 26 декември 1938 г. “Великденска вечер” e излъчена. Това е първата оригинална радиопиеса, излъчена по българското радио.
Десетилетие по-късно Радио София вече има утвърдена схема за излъчването на радиопиеси - радиотеатърът у нас е поставен на професионална основа (1948).
Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст. Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията ѝ и недоумяваш, че светът не я е открил навреме – едва доста години след смъртта ѝ научава, че е..
Излъчването е в памет на на режисьорката Мария Нанчева, която наскоро ни напусна и която дълги години активно работеше в Радиотеатъра, като създаде едни от най-запомнящите се и силни радиопроизведения. Нейният усет към аскетичната и обрана..
Макс Фриш (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист и драматург. Световна известност му донасят романите „Щилер“ (1954), „Хомо Фабер“ (1957) и „Ще се нарека Гантенбайн“ (1964). Първата си книга – романа „Юрг Райнхарт“, публикува през 1934 г. По същото..
Пиесата е писана по времето, когато е имало географски ширини и идеологически строй, в който паркетът се е купувал с връзки, а балатумът – свободно. И още, хората са мечтаели за цветен телевизор – за да си го купиш, пак трябвали връзки. Само че добрата..
През 80-те години режисьорът Любен Гройс поставя на сцената на театър „Сълза и смях“ „Двама на люлката“ с участието на Цветана Манева и Явор Милушев . Постановката се радва години наред на небивал зрителски успех. Именно нейната адаптация за радио ви..
Радиотеатърът представя „Холстомер“, една история от Лев Толстой, разказана за радио, режисирана и изпълнена от Веселин Мезеклиев, в неделя (26 януари) от 0.30 часа. Сценичният спектакъл „Холстомер“, който предшества радиопродукцията, спечели конкурс за..
Марина Цветаева (1892-1941), неразгадана докрай и до днес, е не само гениална поетеса. Тя е автор и на проза и литературна критика. Нейният живот е завършено драматургично произведение, а жанрът му, уви, е трагедия. „Най-бедното място на земята“..
И тази нощ, половин час след полунощ, незаспалите ще имат възможност да слушат радиотеатър: радиодраматизацията по романа на Алберт Малц „Един дълъг ден в един кратък живот“ с участието на артистите Васил Михайлов, Иван Тонев, Банчо Банов, Петър Вучков,..
„Силата на романиста е в измислянето, измислянето, напълно свободното измисляне, без да подражава на никакви образци“. Ален Роб Грийе Радиодраматизаията „Джин“ по световно известния роман на Ален Роб Грийе ще ви залута между криминалето и..
„Втората част на разговора“ е есеистичен текст от Цветан Стоянов, адаптиран и поставен в Радиотеатъра от Иван Добчев през 2009 г. Разказва се за един въображаем разговор между Христо Ботев и Любен Каравелов точно преди Христо Ботев да умре, точно в мига –..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
