Радиоателие за българска продукция
Основна цел на творческия екип е продуциране на игрална и документална радиодраматургия и акустични програми.
Фондът на редакцията включва около 4000 заглавия. Най-старите, съхранени в Златния фонд, са безценни паметници на българския театър и актьорска школа.
Награди
• Номинация на Фестивала Моришиге - Япония 1993 за радиопиесата “От другата страна” от Станислав Стратиев.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1993 за радиопиесата “Упражнение за ръце” от Вичо Балабанов.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1995 за радиопиесата “Добродушните смокове” от Йордан Радичков.
• Номинация на Фестивала за радио и телевизия При Европа - Берлин 1997 г. за радиопиесата “Подслушан разговор” от Николай Акимов и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Фестивала за наградата “Марулич” 1998, Хърватска, за проекта “Апокриф” на Иван Добчев, Маргарита Младенова, Асен Аврамов.
• Втора награда на Фестивала Prix Europa 1998 Берлин за проекта “Апокриф”.
• Голямата награда “Най-добра европейска радиодрама на годината” на Фестивала При Европа 1999 г. за продукцията “Атолът” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Втора награда на Конкурса Карл Чука Прайз - Баден Баден 2001 за акустичната продукция “В края на пътя” на Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за продукцията “Цитаделата” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Голямата награда в категорията “Тема на годината” на Конкурса “Ловци на звуци” - Радио Франс 2001 за акустичната композиция “Така няма да стане” от Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за фичъра “Нередактирани сцени от живота” от Антоний Дончев.
• Награда на Фестивала Сребърната вълна 2002, Албена за фичъра “Роми, цигани, мануши” от Милан Огнянов, Айсидора Зайдлер и Джони Пенков.
Номинация на Prix Europa 2005 Берлин за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Наградата Черноризец Храбър 2005 за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Втора Награда на Фестивала за наградата “Марулич” 2006, Хърватска, за продукцията “В долината на смъртната сянка. Иван” от Георги Тенев, Иван Добчев и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Шестия Медиен фестивал “Осмата муза” 2006, София за радиопиесата “Трансферату” от Младен Алексиев, Станимир Панайотов и Калин Николов.
Проекти
• Проект “Радиоателие 1994” с участието на авторите: Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Коста Павлов, Константин Илиев, Маргарит Минков, Валери Петров, Стефан Цанев, Петър Маринков, Кольо Георгиев и Виктор Пасков. Реализиран с подкрепата на Вест Дойче Рундфунк – Кьолн.
• Проект “Радиоателие 1998”. Включва реализирането на 5 радиоверсии по театрални спектакли. Осъществан с подкрепата на Национален център за театър - Министерство на културата.
• Проект “ВВС радиодрама в българския ефир” 2000 г. Включва селекция, превод и продукция и излъчване на 5 радиопиеси на английски автори (Том Стопърт, Рис Ейдриън, Майкъл Уол, Шийла Стивънсън и Джил Адамс), излъчени по БиБиСи. Реализиран със съдействието на БиБиСи Радиодрама - Лондон и подкрепата на Британски съвет - София.
• Проект “Вратата на Европа” 2001 – копродукция на БНР, Датското и Хърватското радио, реализирана на английски език и излъчена от 16 европейски радиостанции в Деня на Европейските култури 12.15.2004 г.
• Проект СитКом. 2003 г. на Финландското радио. Цел - създаването на пан европейски комедиен сериал. Осъществен с подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Българско участие: Георги Тенев.
• Проект “Радиоплатформа” 2003 - съвместен проект със Сорос Център за културни политики за популяризиране на аудиодраматургията в България.
• Проект “Радиоателие 2004”. Включва обучение на 15 дебютанти документалисти, конкурс и продукция на 5 документални радиопиеси. Реализиран с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна програма в България и Сорос Център за културни политики.
• Италиански проект на редакция “Радиотеатър” - осъществен със съдействието на Италианския Културен Институт София. Представя съвременна италианска драматургия и включва продукциите: “Вечерята”, пиеса от Джузепе Мазини, “Нюйоркски маратон”, пиеса от Едоардо Ерба, “Прекрасната Мария”, пиеса от Роберто Кавози, “В края на пътуването”, радиопиеса от Алберто Гоци, “Коприна”, драматизация по романа на Алесандро Барико от Митко Новков.
История
“С появяването на радиото се появи един нов вид творба - слуховата пиеса. За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие незатрупани от тежкия сценичен аксесоар”.
Сирак Скитник 1923 г.
На 16 февруари 1923 г. в ефира над британската столица звучат откъси от “Юлий Цезар”, “Хенрих VІІІ” и “Много шум за нищо”.
На 14 януари 1924 г., само единайсет месеца по-късно, по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама. Тя се нарича “Опасност” от Ричард Хюз и разказва за група работници, откъснати от света след злополука в една мина. През същата година по радиото в СССР започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат “изкуство на масите”.
В Германия през 1927 г. Бертолд Брехт вече е направил радиоадаптация на “Макбет”. За световноизвестния германец радиотеатърът е „изкуство на бъдещето”.
България не остава назад в новороденото изкуство. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е “Вампир” от Антон Страшимиров /1932/.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис ІІІ подписва Указ № 25, с който радиото в България става държавна институция. За негов пръв директор е назначен Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров).
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма “Бент”, която така и не е записана.
Пак през същата 1937 г. сп. “Летец” обявява “състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет”. В предаването „Културен преглед на Радио София” през месец октомври са обявени резултатите. Участвали са 11 произведения, първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с “Великденска вечер”, втора награда е за “Стоманеният орел” на Петър Витанов, а трета награда - за документалната радиопиеса “Над Одрин, 1913 година” от Ирина Петрова.
На 26 декември 1938 г. “Великденска вечер” e излъчена. Това е първата оригинална радиопиеса, излъчена по българското радио.
Десетилетие по-късно Радио София вече има утвърдена схема за излъчването на радиопиеси - радиотеатърът у нас е поставен на професионална основа (1948).
Или за спасителната свобода, която е само в нашите ръце. Автор на пиесата „Зелено“ е Димитър Атанасов – журналист, белетрист и драматург. Превеждан е на различни езици, има и много литературни награди. Живее и работи в Пловдив. Пиесата му е поетична и..
Продукцията на Радиотеатъра „Ела, легни върху мен“ е направена през 2013 от Силвия Чолева, Снежина Петрова, Теодора Димова като редактор и звукорежисьорите Александър Спасов и Димитър Василев от Второ студио на БНР на базата на предварително..
Ефектът на едно мокументъри (мockumentary) в епоха на фалшиви новини, зависима журналистика, манипулации и лъжливи внушения от всякакъв вид на всякакви платформи ни отвежда към разсъжденията на Пикасо: „Всички ние знаем, че изкуството не е истина...
По средата на неимоверно интензивна дейност като драматург и кинодраматург, режисьор и продуцент, редактор в Студия за игрални филми, преподавател по кинодраматургия, депутат във Великото Народно събрание (1990-1991), съпредседател на..
Шансът на „ Зана“ да прозвучи по „Христо Ботев“ в странен обеден час, в който десетилетия наред без прекъсване е звучало предаване, предаването за култура, е най-напред предизвикателство към чувството за ритъм. „ Зана“ ще предизвика чувство на..
Радиопиесата „Апокалипсисът идва в шест вечерта“ е създадена през 2010 г. и десетилетие по-късно можем да проверим какъв е ефектът на изминалото време за силата и въздействието на авторския замисъл на Георги Господинов. Кризата на недовършената..
Зад заглавието Части от цялото стои впечатляващо аудиотворение по мотиви от текстове на Йордан Радичков за срещата на отсамните и оттатъшните хора, една истинска демонстрация на аудиоспектакъл, въпреки цялата условност на термина спектакъл,..
Jazz Age/епохата на джаза е не само термин, който Франсис Скот Кий Фицджералд изобретява, но и набъбнала от противоречия реалност, която поставя в центъра на изображение на своите разкази и романи. Ранните 30-те, когато замисля и работи върху „Нежна е..
„Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на..
„Някой път като започнеш, така, в свободното си време да мислиш, току-виж накрая решиш най-после да се ожениш. Живееш, живееш и накрая ти става много гадно“. В среднощното време за радиотеатър може да чуете „Женитба“ – великолепната комедия на Николай..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg