Eмисия новини

Радиотеатър

Радиоателие за българска продукция
Основна цел на творческия екип е продуциране на игрална и документална радиодраматургия и акустични програми.

Фондът на редакцията включва около 4000 заглавия. Най-старите, съхранени в Златния фонд, са безценни паметници на българския театър и актьорска школа.

Редакция „Радиотеатър“ излъчва своята продукция в следните часове:
Радиотеатър за деца – събота от 7.15 часа
Документално студио – събота от 19.30 до 20.00 часа. Време за малки пиеси, документални пиеси, фичъри и акустични композиции.
Радиотеатърнеделя от 16.00 до 17.00 часа и неделя от 0.30 до 1.30 часа

Автори: всички известни български драматурзи, между които Сирак Скитник, Мирон Иванов, Михаил Величков, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Константин Павлов, Константин Илиев, Боян Папазов, Елин Рахнев, Георги Тенев.
Режисьори: всички известни български режисьори, между които Гриша Островски, Ангел Вълчанов, Моис Бениеш, Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Здравко Митков, Пламен Марков, Николай Поляков, Илия Добрев, Явор Гърдев, Борис Панкин, Юри Статков, Ребека Арсениева, Кирил Каменов, Петър Дамянов, Мария Нанчева, и много други.

Композитори: Петър Ступел, Борис Карадимчев, Георги Генков, Петър Цанков, Владимир Джамбазов, Михаил Шишков, Асен Аврамов, Румен Бальозов, Емилиян Гацов и други.

Актьори: всички известни български актьори, между които Апостол Карамитев, Леда Тасева, Катя Паскалева, Георги Парцалев, Николай Бинев, Константин Коцев, Таня Лолова, Ицко Финци, Наум Шопов, Иван Иванов, Меглена Караламбова, Петя Силянова, Атанас Атанасов, Деян Донков, Светлана Янчева, Илка Зафирова и много други.

Награди
• Номинация на Фестивала Моришиге - Япония 1993 за радиопиесата “От другата страна” от Станислав Стратиев.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1993 за радиопиесата “Упражнение за ръце” от Вичо Балабанов.
• Награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама 1995 за радиопиесата “Добродушните смокове” от Йордан Радичков.
• Номинация на Фестивала за радио и телевизия При Европа - Берлин 1997 г. за радиопиесата “Подслушан разговор” от Николай Акимов и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Фестивала за наградата “Марулич” 1998, Хърватска, за проекта “Апокриф” на Иван Добчев, Маргарита Младенова, Асен Аврамов.
• Втора награда на Фестивала Prix Europa 1998 Берлин за проекта “Апокриф”.
• Голямата награда “Най-добра европейска радиодрама на годината” на Фестивала При Европа 1999 г. за продукцията “Атолът” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Втора награда на Конкурса Карл Чука Прайз - Баден Баден 2001 за акустичната продукция “В края на пътя” на Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за продукцията “Цитаделата” на Георги Тенев, Явор Гърдев, Асен Аврамов.
• Голямата награда в категорията “Тема на годината” на Конкурса “Ловци на звуци” - Радио Франс 2001 за акустичната композиция “Така няма да стане” от Благомир Алексиев.
• Номинация на Фестивала При Европа 2001 Берлин за фичъра “Нередактирани сцени от живота” от Антоний Дончев.
• Награда на Фестивала Сребърната вълна 2002, Албена за фичъра “Роми, цигани, мануши” от Милан Огнянов, Айсидора Зайдлер и Джони Пенков.
Номинация на Prix Europa 2005 Берлин за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Наградата Черноризец Храбър 2005 за фичъра “Еверест – 20 години по-късно” от Милан Огнянов.
• Втора Награда на Фестивала за наградата “Марулич” 2006, Хърватска, за продукцията “В долината на смъртната сянка. Иван” от Георги Тенев, Иван Добчев и Асен Аврамов.
• Голямата награда на Шестия Медиен фестивал “Осмата муза” 2006, София за радиопиесата “Трансферату” от Младен Алексиев, Станимир Панайотов и Калин Николов.

Проекти

• Проект “Радиоателие 1994” с участието на авторите: Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Коста Павлов, Константин Илиев, Маргарит Минков, Валери Петров, Стефан Цанев, Петър Маринков, Кольо Георгиев и Виктор Пасков. Реализиран с подкрепата на Вест Дойче Рундфунк – Кьолн.
• Проект “Радиоателие 1998”. Включва реализирането на 5 радиоверсии по театрални спектакли. Осъществан с подкрепата на Национален център за театър - Министерство на културата.
• Проект “ВВС радиодрама в българския ефир” 2000 г. Включва селекция, превод и продукция и излъчване на 5 радиопиеси на английски автори (Том Стопърт, Рис Ейдриън, Майкъл Уол, Шийла Стивънсън и Джил Адамс), излъчени по БиБиСи. Реализиран със съдействието на БиБиСи Радиодрама - Лондон и подкрепата на Британски съвет - София.
• Проект “Вратата на Европа” 2001 – копродукция на БНР, Датското и Хърватското радио, реализирана на английски език и излъчена от 16 европейски радиостанции в Деня на Европейските култури 12.15.2004 г.
• Проект СитКом. 2003 г. на Финландското радио. Цел - създаването на пан европейски комедиен сериал. Осъществен с подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Българско участие: Георги Тенев.
• Проект “Радиоплатформа” 2003 - съвместен проект със Сорос Център за културни политики за популяризиране на аудиодраматургията в България.
• Проект “Радиоателие 2004”. Включва обучение на 15 дебютанти документалисти, конкурс и продукция на 5 документални радиопиеси. Реализиран с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна програма в България и Сорос Център за културни политики.
• Италиански проект на редакция “Радиотеатър” - осъществен със съдействието на Италианския Културен Институт София. Представя съвременна италианска драматургия и включва продукциите: “Вечерята”, пиеса от Джузепе Мазини, “Нюйоркски маратон”, пиеса от Едоардо Ерба, “Прекрасната Мария”, пиеса от Роберто Кавози, “В края на пътуването”, радиопиеса от Алберто Гоци, “Коприна”, драматизация по романа на Алесандро Барико от Митко Новков.

История
“С появяването на радиото се появи един нов вид творба - слуховата пиеса. За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие незатрупани от тежкия сценичен аксесоар”.
Сирак Скитник 1923 г.
На 16 февруари 1923 г. в ефира над британската столица звучат откъси от “Юлий Цезар”, “Хенрих VІІІ” и “Много шум за нищо”.
На 14 януари 1924 г., само единайсет месеца по-късно, по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама. Тя се нарича “Опасност” от Ричард Хюз и разказва за група работници, откъснати от света след злополука в една мина. През същата година по радиото в СССР започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат “изкуство на масите”.
В Германия през 1927 г. Бертолд Брехт вече е направил радиоадаптация на “Макбет”. За световноизвестния германец радиотеатърът е „изкуство на бъдещето”.
България не остава назад в новороденото изкуство. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е “Вампир” от Антон Страшимиров /1932/.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис ІІІ подписва Указ № 25, с който радиото в България става държавна институция. За негов пръв директор е назначен Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров).
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма “Бент”, която така и не е записана.
Пак през същата 1937 г. сп. “Летец” обявява “състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет”. В предаването „Културен преглед на Радио София” през месец октомври са обявени резултатите. Участвали са 11 произведения, първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с “Великденска вечер”, втора награда е за “Стоманеният орел” на Петър Витанов, а трета награда - за документалната радиопиеса “Над Одрин, 1913 година” от Ирина Петрова.
На 26 декември 1938 г. “Великденска вечер” e излъчена. Това е първата оригинална радиопиеса, излъчена по българското радио.
Десетилетие по-късно Радио София вече има утвърдена схема за излъчването на радиопиеси - радиотеатърът у нас е поставен на професионална основа (1948).


Публикации

Спасителната сила на хумора според Виктор Пасков и Петър Маринков

Когато рецензията на книга започва с предизвикателно предупреждение като това по-долу, идеята да превърнеш текста ѝ в радио веднага получава поне два сериозни довода – комуникативност и лекота, която води към сериозност. Ето и самото предупреждение на..

публикувано на 26.06.20 в 15:35
Илюстрация към „Разбойниците“ на Фридрих Шилер (литография)

Където е безпомощно желязото, там помага огънят...

„Вътрешната архитектоника налагаше да бъдат изобразени някои характери, които накърняват по-изтънчения усет за добродетелта и карат да се възбунтуват благочестивите ни нрави. Всеки творец, който рисува човека, по необходимост трябва да постъпи тъй, щом иска..

публикувано на 05.06.20 в 13:11

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е..

публикувано на 31.05.20 в 09:00
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи,..

публикувано на 23.05.20 в 09:15

В търсене на скъпоценния лющян

В колко комични ситуации може да изпадне един мъж, когато в празничен ден отиде до пазара, за да купи лющян? За да разберете, този петък (22 май 2020) от 18 часа на вълните на програма „Христо Ботев“ слушайте комедията „Лющян“ от българския драматург Мирон..

публикувано на 21.05.20 в 16:36

Изплъзващият се дъх на античността като провокация за аудио

„Атолът“ е първата продукция в историята на Радиотеатъра и радиотеатъра в България, която смесва в единно аудиоповествование въображаеми и документални сцени. „Атолът“ е първата българска радиопиеса, за която за използвани определенията "радиофонична опера"..

публикувано на 17.05.20 в 08:10

Цитаделата като стихийно въвличане

Тази продукция на БНР е осъществена с многобройна група актьорски гласове, а също така с гласовете на многобройна група неактьорски гласове на водещи, журналисти, певци, музиканти, преводачи, приятели на участниците в творческия екип, говорещи на..

публикувано на 16.05.20 в 10:20