„Народната ви музика е специфична, много богата на мелодии и ритми. Никъде няма толкова неравноделни размери както в България. За нас те са трудност, но и интерес, затова в Дания студентите учат българските ритми като феномен в музикалния свят” - това казва Симон Лойнбах, датчанин и кавалджия, учил при майстора ни Стоян Величков. Следващите музикални изпълнения са потвърждение на неговите думи.
Ще чуете северняшкия танц „Прескачанка” и инструменталната група от село Осенец, Разградско, Милка Пановска от Борован, Врачанско с групата на Цвятко Благоев, шопската певица Славка Стоянова и „Пиле пищи ю горица”, странджанският певец Тома Янчев и песента „Минда босиляк сееше”, запис от събора в Граматиково 1960 г. Родопска песен звучи с гласа на Файка Сиракулева от Златоград. Фолклорната ни разходка завършва в Тракия с изпълнение на кларинетиста Георги Коев от Мало Конаре, Пазарджишко.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..