Историята на българския спорт е богата. За това свидетелстват десетки спортни уреди и трофеи на именити български състезатели, събрани в Музея на спорта в София. Той е създаден през 60-те години на миналия век. Дългогодишният уредник Катя Иванова се е постарала да покаже традиционните спортни дисциплини, в които България има успехи на големи първенства. Показани са предмети, свързани с гимнастиката, колоезденето, баскетбола, волейбола. Отделено е място на големия принос, който има българският алпинизъм в историята на световния стремеж за покоряване на върховете. От колективните игри е добре представен футболът. Представени са също боксът и борбата.

”Спортът добива своя съвременен облик през 1894 г., когато по покана на тогавашния министър на народното просвещение Георги Живков в България пристигат 10 швейцарски учители по гимнастика, които са разпределени в големите педагогически гимназии на страната, разказва Катя Иванова. – Министърът тогава прави обиколка на няколко европейски страни, за да види коя система ще подхожда на българското училище. Забележително е, че това се случва скоро след Освобождението на България от османска власт. Тези „апостоли на българския спорт“ поставят началото на модерното практикуване на някои видове спорт, както и на физическото възпитание в българското училище. Те намират много богата почва в нашата страна. Голяма част от българската интелигенция и офицерите са били ангажирани с различни спортни дейности. Военните стоят в основата на първите спортни клубове, които се изграждат в България. Нашият спорт е имал европейски вид, колкото и бедна да е била страната ни тогава. Тази година се навършват 120 години от идването на швейцарските учители, оставили своя отпечатък в нашата спортна история. Бих искала да спомена името на Шарл Шампо, който представя България на първите модерни олимпийски игри през 1896 г. Той ни представя в състезанията по гимнастика на три уреда – кон, кон с гривни и успоредка. По този начин записва името на България сред четиринадeсетте държави, учредителки на модерния олимпизъм.”

Известно е, че фондовете на музеите се натрупват бавно, основно чрез дарения и откупки. Дарители на Музея на спорта са главно спортните федерации:

„Водещо е мястото на Българската федерация по борба, традиционно силен за страната ни спорт, в който са спечелени десетки световни и европейски медали и няколко олимпийски титли. Борците често подаряват на музея свои купи. Голямо дарение направи Българската федерация по волейбол. Показали сме трофеите от конните състезания на ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски. Те са участвали на Олимпийските игри през 1924 г. в Париж и Амстердам през 1928 г. Купите, спечелени от тях, са много красиви, носят в себе си духа на времето.
Един от големите успехи на България в спорта е класирането на 4-то място на Световното първенство първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Засега никой от нашите футболисти не иска да се раздели с медала, който тогава спечелиха, и това е разбираемо. Имаме много снимки, които показват гола на Емил Костадинов на стадион „Парк де пренс“, гола на Йордан Лечков срещу действащия тогава световен шампион и настоящ – Германия. Чрез снимките посетителите виждат атмосферата на онова велико лято, когато България се изкачи на 4-то място, а победите донесоха много радост за всички българи. Когато посетителят дойде в музея, наред с трофеите, той вижда как са се променяли спортните уреди, пособия, отличия. Тук има копие на първото колело, което се е карало в България. То е от 1880 г. и е изработено от Гено Арабаджията, самоук майстор от гр. Нова Загора. Малките ни посетители с голямо учудване застават пред него, защото не могат да си представят, че велосипедът преди повече от 130 години е бил толкова по-различен от велосипедите, които се използват днес. Друг ръчно изработен предмет е каменна щанга от 20-те години на 20-ти век. Тя е направена от спортистите на дружество „Юнак“ в Карлово.

Тук около всеки експонат има някаква интересна история. Затова винаги съм на разположение да разкажа и да насоча вниманието към най-интересното. Това е единственият музей на спорта в България, той е част от Стоте национални туристически обекта. Идват много деца със своите родители и с вълнение разглеждат витрините. Често питат за купата, която нашият тенисист Григор Димитров спечели при юношите на турнира „Уимбълдън“. Надявам се поне временно тя да бъде изложена в музея, но опитът показва, че докато спортистите се състезават, те пазят при себе си всички спечелени трофеи.”

Снимки: Гергана Манчева