Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
Българската народна банка в рубриката си "Въпроси и отговори" за въвеждането на еврото публикува уточнение как ще се обозначава и изписва общата валута съгласно регламентите на ЕС. Според изискването името на валутата трябва да бъде еднакво на всички езици..
На 16 ноември ще отбележим Деня на "Каритас" – благотворителната организация на Католическата църква, която чрез грижа и жестове на милосърдие посява надежда в сърцата на нуждаещите се. На този ден ще си припомним, че най-важното не е материалното..
Българска разработка за електрически плавателен съд постигна международно признание, като се класира за финалния кръг на престижните награди The Gussies Electric Boat Awards 2025. Тези отличия са насочени към най-иновативните и устойчиви..
Първият музей на инвестиционното злато посреща в Пловдив посетители, които искат да научат повече за историята на парите и тяхната връзка със златото –..
Тази година Коледа та "пристигна" в София още през ноември с аромат на греяно вино, канела и празнична магия. Радио България ви..
Учениците от Поколение Z, които в момента са в училище (родени между 1995 и 2012 г.), масово използват в учебната си практика изкуствен интелект. По..