Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Превръща ли се Европа в непревземаема крепост?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.

Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.

Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Covid ваксини за близо 145 млн. лв. изхвърлени на боклука

Ваксини срещу Covid-19 на стойност над 145 млн. лв. са били бракувани в периода 2022-2024 г. Това се разбира от отговор на депутатски въпрос на служебния здравен министър Галя Кондева. Става дума за повече от 5 млн. дози ваксини на седем компании,..

публикувано на 04.01.25 в 15:41

София отбеляза 147 години от освобождението си с историческа възстановка

С историческа възстановка в столичния Северен парк беше отбелязана 147-ата годишнина от освобождението на София от османско владичество. 147 години от освобождението на София " Възстановката пресъздава трите битки при селата Саранци, Долни..

публикувано на 04.01.25 в 15:11

Платформата "Как се пише" търси знаковите думи за отминалата година

Кои са думите на току-що отминалата 2024 година? Платформата "Как се пише" очаква отговори на този въпрос от своите читатели от понеделник, 6 януари. Две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени резултатите. Платформата провежда анкета за..

публикувано на 04.01.25 в 13:29