Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
На официална церемония на 21 януари ще бъде връчен първият сребърен клоун на триото Тициано, Мари и Натали Балкански за техния номер с ролкови кънки на 12-ото издание на New Generation, част от 47-ия престижен Световен цирков фестивал в Монте Карло,..
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
България е сред водещите участници на FITUR 2025 – едно от най-големите и важни международни туристически изложения, което се провежда в Мадрид, Испания,..