Повечето българи не одобряват речта на омразата, въпреки че тя е широко разпространена в България. Това сочи изследване на „Отворено общество” за обществените нагласи към явлението през 2014 г. Близо половината от тях са чули думи на неодобрение, омраза или агресия към малцинствени групи, а за всеки четвърти тези думи могат да доведат до насилие срещу тях. Най-засегнати, както и през 2013 г., са роми, турци и гей-групи. Но вече и мюсюлмани и чужденци, заради притока на бежанци и имигранти вследствие на конфликта в Сирия и Близкия Изток. Най-често езикът на омразата се разпространява от политици и журналисти през телевизията.

Свобода на изразяване може да се упражнява, само ако не пречи на други хора ефективно да упражняват своята свобода, категорична е Хартата за правата на човека, припомни в интервю за Радио България Иванка Иванова – директор на Правната програма на Институт „Отворено общество” и автор на сондажа. По думите й „реч, която насърчава дискриминация, може да се забранява и ограничаването й не е посегателство върху свободата на словото.”

Каква е тенденцията, кои са криминогенните фактори, мотивиращи езика на омразата, какво трябва да се предприеме срещу него?

„Все още е рано да се открояват тенденции, трябват поне още няколко изследвания, коментира Иванка Иванова. – След второто сега можем да кажем само кои са променливи и кои устойчиви нагласи. Сред най-важните изводи, потвърдени и за 2014 г., е, че има много голямо обществено неодобрение за публичното използване на речта на омразата в България. И сме стигнали момент, когато то трябва да се трансформира в обществени политики. За да може всяка институция в системата на образованието, здравеопазването, правосъдието да си поеме отговорността и да прилага общ план за ограничаване речта на омразата. Защото тя създава среда, където неравното третиране на хората и агресията спрямо представители на малцинствени групи се приема като нормално и дължимо поведение. А ясно виждаме, че повечето граждани не одобряват такова отношение.”

Изследването казва малко за това защо хората употребяват езика на омразата, но щесе задълбочим и в тази посока, посочи още Иванова.

„Сред основните проблеми е състоянието на образованието. Много малко се говори за права на човека, разграничение между обществено-допустимо говорене и говорене, генериращо дискриминация и агресия. Това е една от мерките за ограничаване речта на омразата в бъдеща държавна стратегия. Състоянието на образованието е от криминогенните фактори, пораждащи реч на омраза. Допълнителен фактор е и, че остават ненаказани драстични случаи на това. Реакцията не винаги трябва да е наказание, но има случаи, покриващи и състав на престъпление от омраза по Наказателния кодекс, а прокуратурата не образува наказателно дело или го третира като хулиганство, т.е. не изследва отделно елемента на престъплението омраза. А ако то остане ненаказано, не може да изпълни функцията на генерална превенция, хората не разбират как да адаптират поведението си, за да не попадат под ударите на закона.”

20-годишните натрупвания на дискриминация към малцинствата в сферата на социалните услуги трябва да са балансиращото в речта на политиците, а медиите трябва да дават такава гледна точка към проблема, смята Иванова.

Ако живеете в общество с множество малцинства и те не са представени сред лекари, полиция, прокуратура, това създава бариера на недоверие на малцинствата към оказваните им услуги и предпоставка за дискриминация и расизъм. Това трябва да се тушира с ефективна стратегия на базата на 2 основни стълба. От една страна да има политици и водачи, които да признаят проблема и чуят ли реч на омраза, да я осъждат, убедена е г-жа Иванова. Т.е. в политическата класа да има саморегулация. НС има етична комисия, тя трябва да разглежда случаи на реч на омразата и да предписва мерки за ограничението й. Но като втори стълб на стратегията трябва да има и отговор на явлението от МВР и прокуратурата, които отговарят за наказателното му преследване. А образователните институции, от друга страна, трябва с по-плавен и премерен подход да възпитават у хората разбиране, че има обществено неприемливо говорене, защото създава предпоставки за неравно третиране на хората.”