Повечето българи не одобряват речта на омразата, въпреки че тя е широко разпространена в България. Това сочи изследване на „Отворено общество” за обществените нагласи към явлението през 2014 г. Близо половината от тях са чули думи на неодобрение, омраза или агресия към малцинствени групи, а за всеки четвърти тези думи могат да доведат до насилие срещу тях. Най-засегнати, както и през 2013 г., са роми, турци и гей-групи. Но вече и мюсюлмани и чужденци, заради притока на бежанци и имигранти вследствие на конфликта в Сирия и Близкия Изток. Най-често езикът на омразата се разпространява от политици и журналисти през телевизията.
Свобода на изразяване може да се упражнява, само ако не пречи на други хора ефективно да упражняват своята свобода, категорична е Хартата за правата на човека, припомни в интервю за Радио България Иванка Иванова – директор на Правната програма на Институт „Отворено общество” и автор на сондажа. По думите й „реч, която насърчава дискриминация, може да се забранява и ограничаването й не е посегателство върху свободата на словото.”
Каква е тенденцията, кои са криминогенните фактори, мотивиращи езика на омразата, какво трябва да се предприеме срещу него?
„Все още е рано да се открояват тенденции, трябват поне още няколко изследвания, коментира Иванка Иванова. – След второто сега можем да кажем само кои са променливи и кои устойчиви нагласи. Сред най-важните изводи, потвърдени и за 2014 г., е, че има много голямо обществено неодобрение за публичното използване на речта на омразата в България. И сме стигнали момент, когато то трябва да се трансформира в обществени политики. За да може всяка институция в системата на образованието, здравеопазването, правосъдието да си поеме отговорността и да прилага общ план за ограничаване речта на омразата. Защото тя създава среда, където неравното третиране на хората и агресията спрямо представители на малцинствени групи се приема като нормално и дължимо поведение. А ясно виждаме, че повечето граждани не одобряват такова отношение.”
Изследването казва малко за това защо хората употребяват езика на омразата, но щесе задълбочим и в тази посока, посочи още Иванова.
„Сред основните проблеми е състоянието на образованието. Много малко се говори за права на човека, разграничение между обществено-допустимо говорене и говорене, генериращо дискриминация и агресия. Това е една от мерките за ограничаване речта на омразата в бъдеща държавна стратегия. Състоянието на образованието е от криминогенните фактори, пораждащи реч на омраза. Допълнителен фактор е и, че остават ненаказани драстични случаи на това. Реакцията не винаги трябва да е наказание, но има случаи, покриващи и състав на престъпление от омраза по Наказателния кодекс, а прокуратурата не образува наказателно дело или го третира като хулиганство, т.е. не изследва отделно елемента на престъплението омраза. А ако то остане ненаказано, не може да изпълни функцията на генерална превенция, хората не разбират как да адаптират поведението си, за да не попадат под ударите на закона.”
20-годишните натрупвания на дискриминация към малцинствата в сферата на социалните услуги трябва да са балансиращото в речта на политиците, а медиите трябва да дават такава гледна точка към проблема, смята Иванова.
Ако живеете в общество с множество малцинства и те не са представени сред лекари, полиция, прокуратура, това създава бариера на недоверие на малцинствата към оказваните им услуги и предпоставка за дискриминация и расизъм. Това трябва да се тушира с ефективна стратегия на базата на 2 основни стълба. От една страна да има политици и водачи, които да признаят проблема и чуят ли реч на омраза, да я осъждат, убедена е г-жа Иванова. Т.е. в политическата класа да има саморегулация. НС има етична комисия, тя трябва да разглежда случаи на реч на омразата и да предписва мерки за ограничението й. Но като втори стълб на стратегията трябва да има и отговор на явлението от МВР и прокуратурата, които отговарят за наказателното му преследване. А образователните институции, от друга страна, трябва с по-плавен и премерен подход да възпитават у хората разбиране, че има обществено неприемливо говорене, защото създава предпоставки за неравно третиране на хората.”
Честванията на Деня на Независимостта във Велико Търново започнаха в църквата „Св. 40 мъченици“, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи прочита манифеста. „Знаем, че със стиснати ръце можем да постигнем много повече, отколкото с бутане..
Велико Търново е център на тържествата по случай 116-ата годишнина от обявяването на независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 година с манифест на княз Фердинанд Първи в църквата "Свети 40 мъченици", а след това обявена и в..
В днешния Ден на независимостта от 10.00 часа ще се проведе първата по рода си корпоративна колоездачна щафета. Стартът на събитието, наречено Sofia Bike Relay, ще бъде даден пред националния стадион "Васил Левски" в София. Всеки от фирмените..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени..
20 български пивоварни ще предложат своите уникални бирени рецепти по време на фестивала “Улица Хмел”, който ще се проведе в края на седмицата - на 27,..