„Да бъдем ентусиасти за нашето председателство и през него да покажем колко много може България”. За това призова вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева по време на 400-ото заседание на Съвета по европейските въпроси и даде старт на подготовката за нашето председателство на ЕС през последните шест месеца на 2018-а година. Още с приемането на страната ни в ЕС бе определено кога ще бъдем ротационен председател на общността. Това означава, че в България ще се провеждат част от европейските съвети, неформални срещи, заседания и други прояви. Срещите на върха на лидерите на ЕС ще се председателстват от българския премиер. Меглена Кунева призна, че финансов план за българското председателство още не е изготвен, но обясни, че разходите на нито една държава не са били в размер по-малък от 60 млн. евро. Средства за подготовката на България в Бюджет 2015 не са предвидени, затова и ще бъдат търсени средства по оперативните програми и Комуникационната стратегия на правителството.

За нашия мандат ще се потърси и финансовата подкрепа на бизнеса, като това е пример от други европейски държави. За да се спестят пари, в подготовката ще участват и доброволци, и студенти.

„Ползите за на този етап не могат да имат конкретно цифрово изражение, заяви Меглена Кунева. – Репутацията не се измерва с числа. Ще дам пример с настоящото Латвийско председателство, което очаква да реализира финансови ползи в размер на 64,5 млн. евро от председателството си. Международната репутация и развитието на нашия административен капацитет, средствата вложени в организирането на събития в страната-домакин не бива да ги разглеждаме единствено като разход. Ако сме умни, тези вложени пари може да ни се върнат трикратно“.

Според Меглена Кунева, най-сериозните разходи ще бъдат за обучение на администрацията, тъй като страната ни ще е председател за първи път. Тя пресметна, че страната се нуждае от най-малко 500 добре подготвени кадри.

Ще бъдем председатели на ЕС в много специално време, заяви Меглена Кунева:

„Мандатите на ЕК и ЕП изтичат през 2019 г., продължи тя. Очаква се най-интензивния период на законодателна дейност да бъде между 2018 – 2019 г. и на нас се пада ролята на последна държава от триото с Естония и Великобритания, която трябва да „затвори“ много от досиетата сложени на масата за преговори. Това изисква големи умения и е истинско състезание – колко от досиетата ще успееш да затвориш. Всяко председателство накрая се поздравява с броя на затворените досиета. Като основни теми за българското председателство могат да бъда очертани: преговорите за многогодишната финансова рамка за следващия програмен период след 2020 г., което е инструмент за политически приоритети, освен това да не забравяме, че за бюджета се грижи български еврокомисар; подготовката за нова стратегия на ЕС след 2020 г. – ще очакваме активните преговори по приоритетите и политическите насоки за развитие на ЕС след 2020-а, които ние ще водим. Въпреки обявеното решение на ЕК през следващите пет години да няма ново разширяване, процесите по преговорите със страните-кандидатски ще продължат. Основен акцент ще бъдат Западните Балкани и запазването на тяхната европейска перспектива. Нестабилността в Близкия Изток създава силен миграционен натиск върху България и целия ЕС. Стабилността и сигурността са едни от основните елементи в нашето развитие и разработването на нова стратегия за сигурност и дневен ред по миграцията са два неразривни компонента от усилията ни за изграждане на стабилно и сигурно бъдеще на ЕС. Това може да стане само и единствено при ясна воля на целия ЕС. Ние имаме интерес от това и ще го преследваме. Развитието на дигиталната икономика ще бъде поставено като акцент от партньорите ни в триото на председателството. За нашата страна дигиталната икономика е възможност за вдигане на доходите и отваряне на много работни места”.