С настъпването на пролетта българският символ за здраве и плодородие - мартеницата, отново е навсякъде около нас. Всяка година на 1 март всички се поздравяват с традиционното „Честита баба Марта! ” И разменят помежду си мартенички с най-добри пожелания. С най-много радост те се посрещат от децата. Още в крехка възраст българчетата научават легендите за това как се е появила тази стара традиция за преплитане на бял и червен конец по нашите земи. Изработването на мартеници отдавна е занимателна част от училищната програма на децата в навечерието на празника. Всяко училище го прави по различен начин, но учителите от 120-о основно училище в столичния квартал „Лозенец” са превърнали направата на мартеници в чакан семеен празник за своите възпитаници. Там от години се организират ателиета за изработка на мартеници, в които участват децата и техните родители. Така на трудолюбие Сава Бобчев учи малкия си син Никола:

Нямаше как да откажа на сина ми да дойда в училище да правим заедно мартенички. Доведе ме идеята, а и възможността за приятно прекарване на времето сред весели деца, които създават добро настроение. Този празник е традиционен за всички нас и носи много настроение. Денят, в който трябва да се забавляваме повече и да не мислим за грижите, е тъкмо 1 март. Когато не става въпрос за състезание с оценки, училището е много привлекателно място и се надявам да остане такова и за моя син. С това, че се включвам в ателието за изработка на мартеници, искам да му покажа, че най-важното в живота е човек да иска да прави нещо със собствен труд, да се развива и да се учи от другите. Заедно с малкия изработихме Пижо и Пенда, традиционната мартеница, модела ни показа учителката.

На 1 март ние, учителите, сме обкичени с безброй мартеници, подарени от децата - казва с усмивка Цветанка Тонева, директор на 120-о училище. Учителят е щастлив със своите мартеници, защото подаването им е жест на уважение, на обич, на признателност. На този ден виждам в очите на всяко дете желание да покаже хубавите си чувства към своя преподавател. Денят е прекрасен, защото в очите на децата се чете и желание да намерят взаимност и обич, когато поднасят своите мартенички. Малките ученици имат нужда от ласка, от нежност, не само от сухо поднасяне на учебния материал от учителя. На поканата, която вече осем години отправяме към родителите да участват в ателиета за мартеници, обикновено се отзовават майките. Идват и работят заедно с децата. Това е много важен момент в живота на семейството, така чрез традицията се показва вътрешната духовна връзка между дете и родител. В същото време проличава отношението на родителя към училището и желанието да помогне на детето в изявата му пред съучениците. Много мили думи чуваме от родителите. По традиция в 120-о училище много работим по всякакви програми с родителите. Това, което прави впечатление е, че майките идват със своите идеи,  вълнуват се и търсят нашата подкрепа. Не трябва да пропускаме и бабите на децата, които също са активни в работата с мартеничките. Има и още нещо, учениците ни свързват март месец и с Националния празник 3-и март, който честваме, като организираме викторина на тема „Аз обичам България!“ Опитваме се да прелеем един към друг идващите мартенски празници, защото след мартениците идва и празникът на майката, а тя е свещен образ в съзнанието на нашите деца. Затова с приятни занимания и творчество в ателиетата за мартеници искаме  да сближим членовете на семейството. Всичко правим в името на децата, защото те са нашето богатство.

Снимки: Гергана Манчева