Когато човек пътува из България, няма как да не обърне внимание на многобройните чешми по пътища и планински пътеки. Съградени на най-невероятни места – сред вековни букови гори или в центъра на някое селище, те изпълват с благодарност зажаднелите. Радостта на пътника, утолил жаждата си, е като благословия за всеки, уловил бликащата студена вода в чешма. Още от незапомнени времена в представите на българина градежът на чешма означава нещо свято. Така е и с неколцина бовчани, които решават да облагородят мястото около стария извор „Светио кладенец” край старопланинското село Бов (на около 65 км на север от София). Сред тях е Валентин Георгиев, който активно участва във възстановяването му:
През 1933 г. свещеници освещават извора и оттогава той носи името „Светио кладенец” – разказва Вальо. – Доказано е, че водата му е с много добри качества. Според биохимичния анализ, тя е богата на калий и помага на хора със сърдечни заболявания. Хубавото при нея е, че ако се налее в някакъв съд, тя не губи свойствата си дори след една година.
Допреди три-четири години мястото пустеело, а до „Светио кладенец” се стигало трудно. Тогава Вальо и още четирима мъже от селото решават да облагородят местността и да възстановят извора, известен с лечебните си свойства. Изрязват храстите, поставят каменни плочи около чешмата, построяват беседка, за да могат хората да поседнат и да си починат от пътя, който е доста стръмен.
Три лета работихме – продължава Вальо. – Помогна ни предишният кмет на община Своге Емил Атанасов. Той ни осигуряваше материали за изграждането на чешмата. Останалото беше доброволен труд. Някои хора се чудеха каква сметка имаме – никаква. Единственият мотив беше, че ще направим мястото достъпно и приятно за посетителите. Радваме се, че хората го харесаха. При официалното му откриване поп Любомир отново освети мястото и посещаемостта стана много голяма.
Благодарение на петимата мъже изворът придобива популярност и все повече хора се качват до чешмата, за да си налеят от лековитата вода. Сред прохладата на буковата гора те посядат на пейките край извора и се наслаждават на красивата гледка към селото и гористите склонове на планината. Както някога мястото оживява и хората по цяло лято все намират повод да празнуват около „Светио кладенец”. През последните две години обаче, водата от извора започва да намалява. Оказва се, че между каптажа и тръбата към кладенеца има разединение.
Трябваше да направим нова тръба – обяснява Вальо. – Сега има отново вода и тече в изобилие. Даже днес бях там и си налях. Много се радвам, че хората до ден днешен помнят този кладенец. Пият вода от него и си носят в София, Враца и околните села с цели туби. Всички са единодушни – водата е много хубава. Водата е изследвана в Германия и там са доказали, че нейният състав е много подходящ за бебета. Има една плоча, която поставихме на чешмата, умишлено не сме сложили имената си. Не е важно кой го е направил, по важното е хората да ползват този прекрасен дар.
За лечебните свойства на „Светио кладенец” местните хора разказват най-невероятни истории. Освен, че лекува алергии, очни и сърдечни заболявания водата има свойството и да задомява млади невести. Така се шегува Ася, която станала бовска снаха след като пила от нея.
От 9 януари 2025 г. всеки пътуващ, който иска да достигне до Терминал 2 на летище София с автомобил ще преминава през бариерни системи, които регистрират номерата на автомобилите. Това съобщи операторът на летището СОФ Кънект. Новата система..
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..