Авторитарно ръководство, ниско заплащане, неуредици в организацията на работата – това са само някои от проблемите, от които се оплакват немалка част от работещите хора в България. Най-наболелите въпроси застават на масата на преговорите с посредничеството на синдикатите. Думата на синдикалните лидери се ползва с доверие и авторитет в обществото. Диалогът им с работодателите и правителството обикновено протича бурно и насочва вниманието към съществените въпроси, които вълнуват съзнанието на масата работещи в страната.
Според лидерите на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), успехът идва, когато успеят да убедят управляващите в нуждата от законодателни промени в кодекса на труда и съществуващата нормативна уредба. Първата стъпка обикновено я прави държавата, като решава дали сама ще се справи с даден въпрос, или ще го възложи на социалните партньори – синдикати и работодатели. КНСБ, опирайки се на данни от статистиката, наскоро обобщи най-неотложните проблеми за страната ни. Те до голяма степен засягат държавата, която е работодател на около 500 хил. хора в трудоспособна възраст с висше образование. Техните доходи обаче едва надхвърлят минималната работна заплата за страната. Най-засегнати са сектори като култура, образование и духовната сфера, където средната заплата е около 250-300 евро месечно.
Голямата тежест ще падне върху бюджета, защото оттам трябва да се намерят пари за достойно възнаграждение на тези хора – казва Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочи, че КНСБ поставя на фокус социалната защита на младите и високообразовани хора в България
90 % от новите работни места, които ще се откриват на пазара на труда през 2018г., ще бъдат за хора с висше образование. Когато имаш образование някой трябва да ти плаща адекватно, това е причината да предложим да има минимална работна заплата за висшистите в България, различна от тази за хората с по-ниско образование. Сред най-важните действия сега е, да бъдат адресирани конкретни мерки. Ако ние не опитаме да намерим формулата как да задържим младите и образовани хора в България и да ги стимулираме да произвеждат тук, ще пропуснем шанса да оборим прогнозата на демографския институт на БАН, според който до 2030г. България ще остане с 5 млн. население. Сега КНСБ излиза с предложения за мерки, свързани най-вече с доходите. Време е да говорим за ново, защитено по-високо ниво на минимална работна заплата за хората с висше образование, които работят по специалността си. Младият човек трябва да знае, че когато се дипломира и започне работа, няма да получава под 350 евро. И че ще има стимули да продължи да учи, за да повишава своята квалификация и съответно да удвои доходите си. Веднага се чуха реакции срещу нашето предложение да се въведе минимална заплата за висшистите от някои среди в бизнеса. На тях отговарям с данни от статистиката, които показват, че 95% от хората с висше образование се осигуряват на заплата по-висока от 350 евро. Това което искаме, са мерки, насочени към младите, които тепърва ще идват на пазара на труда. Важно е да виждат, че има един по-висок праг, който да расте и да бъде съобразен с реалните плащания на масовия случай работещи образовани хора в икономиката.
Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата отпреди кризата и 300 хил. работни места остават невъзстановени, казва Пламен Димитров. По думите му, сега отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират сигурност и предвидимост в работата и доходите на хората. Нещата са свързани помежду си, но мерките трябва да спрат изтичането на работна сила от страната ни – казва Пламен Димитров и продължава:
Основният инструмент за инвестициите са европейските пари във всичките им измерения и политиките, които трябва да привлекат частни инвеститори. Ситуацията в ЕС в момента налага такъв разговор, затова правителството и премиерът ни трябва да заемат много по-настойчива и остра позиция, относно това, че България и най-бедните район на ЕС, се нуждаят от целеви мерки. За нов диалог са готови част от старите държави-членки. Този разговор ще е в контекста на затрудненията, които изпитва ЕС да спечели доверието на своите граждани, а това е ключов въпрос за общото европейско бъдеще.
Ден на Европа или Ден на победата? 8-ми или 9-ти май? Не че постоянно не се сблъскваме с обществено разделящи ни теми, а настоящата дата 9 май – победата над нацистка Германия през 1945 година във Втората световна война, също предизвиква дебати..
Столичната библиотека ще отбележи празника на библиотекаря, 9 май, с Ден на отворените врати, съобщават организаторите. Специално за празника на площад "Славейков" ще се състои литературно четене с музикална програма. Библиотеката ще покаже на..
Младите чуждестранни лекари от Випуск 2025 на Плевенския медицински университет на 9 май ще получат своите дипломи. Празничното шествие на випускниците ще започне от централния градски площад "Възраждане" и ще завърши до Летния театър на Ректората, където..
За 146-та си годишнина Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София кани 146 участници да се включат във второто издание на Голямата..
В "България днес" на 12 май ви предлагаме : 01:05 - Актуална..
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва..