Зимата и студът през януари сковаха цялата ни страна. В дълбоки преспи сняг потънаха много от пътищата в страната ни, а това доведе до бедствено положение за хората, които се оказаха буквално откъснати от света. Положението се усложнява когато трябва да се достави хляб и храна за населението в малките села и градове.

За обитателите на „Дивата ферма“ в с. Горно поле, Хасковско, тежката и продължителна зима не е повод за притеснения. Нейните стопани Николай и Бети Василиеви се готвят за нея още от пролетта като събират сено и приготвят зоб за добитъка. Под един навес във фермата им живеят около 600 крави, коне, овце, кози и дори една видра, която сама е избрала да живее заедно с хората. В Дивата ферма животът тече в хармония с природата, а земята се отблагодарява щедро за положения труд.

Семейството на Николай Василиев е избрало да живее вселския дом, извън големия град, преди повече от 10 години. Със собствен труд той възстановил стара наследствена къща, а днес посреща през лятото туристи от цялата страна. Зимата обаче е най-хубавото време за почивка и грижи за добитъка, отбелязва домакинът Николай Василиев:

Денят във фермата започва доста рано, преди още да се развидели. Първата работа е да прегледам кравите. Случва се често някоя от тях да се е отелила през нощтав снега, а това предполага сигурна смърт за теленцето. Налага се да реагирам в такава ситуация. Тъй като животните са наредени нагъсто едно до друго, често се случва някоеда падне и с тежестта на тялото си да затисне съседното. През деня кравите напускат навесите и отиват да търсят вода за пиене. За водопоя има две чешми, които през нощта покривам с изолация, за да не замръзва водата в коритото. През деня разхвърлям сено върху снега, а животните си го събират от там сами. 

Хората от Дивата ферма са се погрижили да си приготвят всичко за зимата през лятото и есента. Казват, че месото е в изобилие, с него може да се нахрани половин град. В градината около къщата отглеждат най-много фасул, зеле, моркови и различни плодни дръвчета. Климатът е топъл и обикновено температурите през зимата не се задържат дълго време под нулата. Тази година обаче е малко по-различна с продължителен студ от минус 17-18 градуса, казва стопанинът на фермата и продължава:

Зимата при нас започна от края на ноември. Снегът в момента е около 60 см. Да вали така не е нещо неочаквано за нас, още повече, че този сняг е много необходим, защото влагата в почвата остана много малко и той ни трябва, за да напои земята. Важно е през пролетта да текне вода в реките, да се запаси земята с влага. Дори сега под него тревата започна да расте, защото там е топло и влажно. Миналата есен трева почти нямаше, беше сухо и топло лятото. Надявам се февруари да не е така студен месец, за да може още през март тревата да порасне. Ние разчитаме основно на нея за изхранване на добитъка. Миналата пролет тревата беше избуяла и стигаше до пояс. Това ни помогна да се подготвим много добре за такава сурова зима. Природата ни подсказва, че когато има такава изобилна трева напролет, значи ни очаква студена и дълга зима. От опита си през тези 20 години разбрах уроците на природата, а именно, че ако пролетта не се потрудиш достътъчно, после природата те наказва и ти отнема и малкото, което си събрал през сезона на изобилието.

Николай се гордее със своя син, който расте сред природата и от малък е свикнал да се труди за общото благо на семейството. Движението е здраве, а студът навън също калява младия организъм. Бащата отбелязва, че всеки има енергия, която трябва да се изразходва, а най-добър начин за това е да се трудиш усилено навън, сред природата. Това укрепва психиката на младия мъж и подхранва самочувствието, че може всичко да постигне сам в живота си.