Новото българско правителство направи заявка за увеличение на редица разходикато минималните пенсии, минимална работна заплата и учителските заплати. Други публични разходи, сред които и тези за отбрана, също са на път да нараснат. Голямата разлика между различните видове разходи е в това доколко те са планирани или не и дали са заложени в бюджета за тази година, заяви за Радио България икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова:
Разходите за отбрана и покупка на отбранителна техника например са заложени в бюджета. Това са дългосрочни разходи и при тях изненади и рискове за бюджета няма. Проблемът е с разходите, които не са предвидени в закона за държавния бюджет. Там попадат сериозните харчове по линия на минималната пенсия и заплатите на учителите. Въпросът е как точно ще се финансират тези допълнителни разходи. В момента се радваме на добра икономическа обстановка, която подкрепя бюджета. След един дълъг период на дефлация България отново се връща по пътя на инфлацията, което е добра новина за бюджета, защото тя подкрепя данъчните приходи. Тази обстановка донякъде тушира рисковете от увеличаване на разходите, но въпросът е какви ще бъдат по-дългосрочните ефекти от тези решения, защото тук говорим не за еднократни разходи, а за ангажимент, който ще остане валиден и след края на тази година.
Според Десислава Николова огромният риск, който стои пред бюджета е кога точно ще се обърне икономическият цикъл, защото един икономически спад ще означава много рязък спад на данъчните приходи. Същевременно няма да съществува никаква възможност за отмяна на увеличените пенсии и заплати, защото това буквално би означавало политическо самоубийство за партията, която вземе подобно решение.
Рисковете пред бюджета не са непосредствени, но стоят с пълна сила в средносрочен към дългосрочен план, още повече че е възможно обещаното увеличение на минималната пенсия да повлече след себе си и актуализация на останалите пенсии, така че да се запази една относителна справедливост в тази система. Липсата на паралелно увеличение и на останалите пенсии би било пирон в ковчега на пенсионната система, защото би означавало, че независимо колко дълго някой е внасял осигуровки, пенсиите в крайна сметка ще са приблизително еднакви. Това отнема на хората всякакъв стимул да се осигуряват за пенсия на реалните си доходи.
Според Десислава Николова рано или късно ще има натиск върху правителството за паралелно увеличение на пенсиите, което предполага допълнителни разходи.
Изпускаме една отлична възможност, която ни се дава от добрата икономическа обстановка в Европа да си оправим двора в публичните финанси и най-накрая да приключим с дефицитите, защото миналата година завършихме на значителен излишък на касова основа, но за тази година отново е планиран дефицит. Сега времената са добри и имаме балансиран бюджет и бюджетен излишък. Това трябва да се използва като буфер за времето, когато икономиката ще тръгне надолу, което е неизбежно. Когато това се случи има реална възможност бюджета на страната да изпадне в криза. Тогава ще вървим към сериозни нива на дефицит.
Според Николова политиката по определяне на минималната работна заплата в страната трябва да бъде променена изцяло. Заплатата не трябва да се вдига административно. Заплатата на работещите не се повишава с вълшебна пръчка. Тя се вдига с повече производителност и инвестиции. Ако правителството иска да помогне за повишението на заплащането то трябва да работи за по-добра бизнес среда и да се надява, че качествени инвеститори ще изберат да правят бизнес в България в дългосрочен план, заключава Николова.
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..