Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Две къщи и половина” – пътуване в „нашенското” минало на албанската област Долни Дебър

БНР Новини
3
Изглед от Ърбеле

Село Ърбеле се намира в граничната област Долни Дебър (Пòле), на територията на Република Албания, на 4 километра от македонския град Дебър. Писмените сведения за демографската картина на региона от края на XIX и началото на XX век показват, че това е район, населен от българи. Именно работата с исторически документи от това време отвежда доц. д-р Веселка Тончева с екип от етнолози там, а целта е да проверят каква е днешната етнографска картина в Пòле. Информатори за своето изследване намират в още няколко села: Горно Кърчища, Обок, Попинар и Деоляни. Плод на двете експедиции от 2015 и 2016 година е филмът „Две къщи и половина”, който беше представен с прожекция и дискусия в Софийския университет.

Участниците в експедицията (от ляво на дясно):  д-р Вяра Калфина (СУ), Димитър Василев (НИМ), доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ - БАН), д-р Ивайло Марков (ИЕФЕМ - БАН)
Темата за българската общност в Албания придоби популярност през изминалата година заради официалното признаване на нашето малцинство от Тирана – един политически акт, твърде закъснял, според доц. д-р Веселка Тончева

Защото тези хора живеят от 1913 г. в Албания и, особено през периода от 1913 до 1939 г., те са имали доста плътен контакт с България и са искали той да се поддържа – да има българко училище, български църкви. Т. е. ние сме длъжници на тези хора, защото след 1947 г. губим връзка с тях. Тогава Енвер Ходжа – албанският тоталитарен вожд, затваря границите и налага много тежък пропускателен режим.

Църквата „Св. Спас” в Горно Кърчища
Веселка Тончева с традиционната за Ърбеле носияОт 2007 г. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, с подкрепата на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, работи и изследва българката общност в Албания. Предишните ѝ експедиции са проведени в областите Голо Бърдо, Мала Преспа (до Преспанското езеро) и на север – в Гора (част от която се намира в Косово). За разлика от планинския район Голо Бърдо, където „нашенците” живеят в 21 затворени, компактни села и където езикът, традициите, идентичността са добре съхранени, областта Пòле е в равното – там миграционните процеси са засилени, местността е плодородна и привлича хора от други части на Албания.

Последните сведения, запазени в България за тези села, датират от 30-те години на XX век и още тогава очертават една пъстра и динамично променяща се етнорелигиозна картина. Важно е да се знае, че паралелно с българските исторически извори за региона, съществуват и сръбски такива.

Сръбските автори, които пишат за това време, твърдят, че населението там е сръбско. Още тогава там се преплитат интересите на България и Сърбия (Югославия), и населението е поставено между тези възможности за идентификация – обясни другият участник в експедицията с интерес към миграционните процеси д-р Ивайло Марков. 

Филмът „Две къщи и половина” прави „снимка” на ситуацията днес в Ърбеле. В иначе оживеното село „нашенските” къщи са три. Но както героинята баба Голобка с тъга казва, нейната е „половин къща”, защото живее сама, наследниците ѝ са далеч.

Голобка Дука от Ърбеле
Спомените ѝ са от времето, когато децата са учели в местното училище, албанските жители на селото са били малцина, а църквата „Свето Преображение” е събирала вярващите.

Църквата „Свето Преображение” в Ърбеле
Днес храмовият празник на 19 август се почита и от християни и от мюсюлмани, които вярват, че мястото е „яко”, че носи изцеление за болните и помага за зачеване. За празника тук се връщат и местните – те живеят в градовете в Албания и Македония и не свързват бъдещето си със селото.

Дворът на църквата „Свето Преображение” в Ърбеле
Подобна е ситуацията и в останалите населени места. В Горно Кърчища единствената християнка, която се грижи за обявения за паметник на културата храм в центъра на селото, е омъжена за албанец.

В най-голямото селище в Долни Дебър Макеларе екипът не е попаднал на хора, с които може да общува на български език. Затова етноложкото проучване е толкова ценно – показва, че все още има „живи спомени” за една общност от хора, идентифицирала се някога като „българска”, но е съвсем ясно, че скоро ще принадлежи на миналото. И само филмът „Две къщи и половина” ще може да покаже „нашенското” минало на албанската област Пòле.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

СЕМ с кампания за медийна грамотност – "Провери, преди да се довериш"

Съветът за електронни медии у нас предприе масирана кампания за медийната грамотност. Кампанията е провокирана от факта, че смартфоните, таблетите и телевизорите с възможност за връзка с интернет все повече са част от ежедневието ни и оказват..

публикувано на 30.06.24 в 07:05

Българската православна църква избира патриарх

За 30 юни е свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който трябва да излъчи предстоятел на Българската православна църква и митрополит на Софийската духовна епархия. Престолът овдовя на 13 март, когато от този свят си отиде блаженопочившият..

публикувано на 30.06.24 в 06:05

България и Румъния работят за подобряване на корабоплаването по Дунав

Условията за корабоплаване по река Дунав ще бъдат подобрени чрез европроект DISMAR на стойност 10 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) в Русе Ивелин Занев...

публикувано на 29.06.24 в 10:25