Атанас Раденски – един от успелите български учени зад граница, се завърна в родината, за да представи втория си роман “Спасителката”. След падането на тоталитарния режим у нас, той заминава за Съединените щати и днес е професор по компютърни науки в университета Чапман в Ориндж, щата Калифорния.
Желанието да напусне България го спохожда много отдавна, защото предишната власт не му позволява да пътува по работа на Запад, разказва професорът. Като учен в БАН и Софийския университет, той често получава покани за конференции, но така и не му издават изходна виза. Това се повтори няколко пъти и тогава започнах да си мисля, че не съм желан в моята страна, казва той. И когато през 1990 г. получава предложение за едногодишна работа в САЩ, взема съпругата и трите си деца и се установява зад Океана. Там се посвещава на изследователски проекти, свързани с високоскоростни паралелни пресмятания и големи масиви с данни (Big data).
Един банален пример за научните ми занимания е прогнозата за времето – тя се състои в изпълнението на модели, които изискват голям обем изчисления, за да се предвиди дали например ще вали – обяснява ученият. – Големите данни пък се използват например във Фейсбук, за да се окачестви поведението на хората и да може да им се предлагат съответните реклами. Big data изчисляват всичко, което правят стотици милиони хора, и със статистически модели предвиждат от какво се интересуват те.
Културния шок от сблъсъка с другата култура, Атанас Раденски описва в първия си роман “На парти при президента”, в който главният герой също е преподавател в Софийския университет и като него заминава за Америка, където е въвлечен в множество комични ситуации. И докато дебютната му книга разказва за времето на прехода в България, втората представлява съвременен роман за работата на планинските спасители и глобализирания свят, в който все повече културите се смесват, а границите са без особено значение. И двете творби професорът пише на български език, въпреки че владее и литературния английски, на който се е учил от Хеминуей, запаметявайки и рецитирайки романа му “Сбогом на оръжията”.
Аз не мога да се сравнявам с Хемингуей, но мисля, че има едно нещо, което правя сходно с него – казва Атанас Раденски. – Той просто описва какво става и оставя на читателя да изгради своя идея как героят се чувства и т.н. Няма изводи, няма натрапване на разсъждения от страна на автора към читателя, не ти казва какво да мислиш – аз това много го харесвам и така и пиша, макар че някои хора чакат да им кажеш точно какво мисли героят и какъв е основният извод от книгата. Но основен извод – всеки прави за себе си, както когато види звездното небе на Ван Гог. Тогава всеки чувства различно и просто се отдава на удоволствието от наблюдението.
Връщайки се периодично в България, Атанас Раденски вижда много по-различна страна от тази, която е оставил преди 30 години зад гърба си. Но не спестява и недостатъците.
Голям проблем е, че хората не се връщат, затова трябва нещо да се промени и то не само доходите – смята той. – Най-важната промяна засяга социалната атмосфера – да бъдем по-тактични и по-внимателни с околните, да има повече добронамереност в отношенията, повече толерантност – макар че тази дума някои хора не я харесват. За американците говорят, че били фалшиви, но когато си любезен с другите, те ти отвръщат с любезност и тогава трудностите по-лесно се преодоляват. Уважението към хората също е много важно. Ако аз уважавам околните, ще си изпълня проекта както трябва и няма да заграбя половината пари за себе си. Разбирате ли как работи уважението – вършиш си работата добре и резултатът е добър за всички. Когато уважаваш другите, няма да крадеш от тях.
Над 80 000 са били към края на 2024 г. хората с пенсии и добавки, отпуснати по еврорегламенти и международни договори, отчита Националният осигурителен институт. Това са българи, работили в 44 държави от ЕС и страни, с които България има договорни..
САЩ въведоха в действие санкциите срещу сръбската петролна компания След осем отлагания, от 9 октомври са в сила санкциите на САЩ срещу сръбската петролна компания НИС – "Нефтена индустрия Сърбия" , съобщи сръбското радио и телевизия (РТС)...
Представяне на културното наследство на Азербайджан в София организира за поредна година общественото сдружение "Подкрепа за развитието на азербайджанско-българската дружба" от Баку. Начело на организацията на етнически българи на брега на Каспийско..
На официална церемония в Берлин българският разследващ журналист Христо Грозев получи наградата си за Европейски журналист на годината. Той беше..
Започва най-голямото лекоатлетическо събитие в България – Wizz Air Sofia Marathon 2025 . На 11 и 12 октомври улиците на София ще се превърнат в..
Белоградчишкото село Салаш е домакин на второто издание на единствения по рода си Фестивал на трънката. По нашите земи диворастящото растение от..