Един месец извънредно положение в България

публикувано на 13.04.20 в 10:34

Снимка: БГНЕС

Точно в началото на Страстната седмица, в България се навършва един месец от началото на извънредното положение, обявено от парламента на 13 март.

Отбелязвайки този факт агенция БГНЕС коментира, че тази изключителна мярка на властите за ограничаване разпространението на Covid-19 струва на обществото провалени планове, променени навици, тревожност и социална изолация. Въвеждането на извънредно положение предизвика у някои паника, опашки пред супермаркети и аптеки за презапасяване с храни и лекарства. Маските се оказаха дефицит, дезинфектант се намираше изключително трудно, а цените им значително се покачиха. Сред първите мерки на управляващите в големите градове беше дезинфекцията на улици, обществени сгради, спирки от градския транспорт и дори контейнери за боклук. Всички театри, кина, спортни зали и други обществени сгради бяха затворени. Брифингите на Националния кризисен щаб, на който се обобщава информацията за новооткритите случаи, се превърнаха в едно от най-очакваните събития за деня. След глобите за нарушаване на карантината и противоепидемичните мерки бяха последвани и други ограничения. На входовете и изходите на големите областни градове се изградиха контролно- пропускателни пунктове, през които минават само хора с основателни причини за пътуване. Зимният курорт Банско бе поставен под пълна 14-дневна карантина заради диагностицирани със заболяването чуждестранни туристи. Рестриктивните мерки разклатиха националната икономика. Мнозина минаха в работен режим „хоумофис”, но някъде той е практически невъзможен. Най-тежък удар понесе туристическият и развлекателният бранш, където започнаха да освобождават персонал. Опашките пред бюрата по труда започнаха да растат с всеки изминал ден. Въпреки мерките на управляващите, никой не се ангажира с прогнози кога икономиката отново ще стъпи на крака.

В условията на криза хората показаха съпричастност. Възникна вълна от дарения в цялата страна - безвъзмездно шиене на предпазни маски, осигуряване на медицинско оборудване за болниците и т.н.

Усетиха се и напрежения в обществено-политическия живот. Властта отправи някои противоречиви сигнали към хората, за които ярък пример е полемиката около задължителното носене на маски върху лицето. Здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед за задължително носене на маски, часове по-късно сам се отказа от нея, а от вчера- 12 април, маските са отново задължителни. Управляващи и опозиция си размениха взаимни обвинения, свързани с ефективността на предприетите мерки, а президентът Румен Радев наложи вето върху част от текстовете в Закона за извънредното положение, определяйки го като прелюдия към „безконтролно упражняване на властта”. Горещ спор в обществото предизвика честването на Цветница и предстоящия най-голям празник - Великден. Тази година България няма да изпрати делегация до Йерусалим, за да донесе от там Благодатния огън, а ще използва частица от миналогодишния. Храмовете остават отворени за миряни, въпреки очевидния риск от разпространение на заразата. Религиозните служби са пред храмовете, а засилено полицейско присъствие следи за спазването на реда.

За един месец извънредно положение в обществото сякаш надделя разбирането, че борбата с вируса е отговорност на всеки и освен за себе си, всеки трябва да се грижи за близките и за околните.