Тя внася цвят и светлина и това е нейният начин да облекчи болката. В грейналите от неочакван дар очи намира смисъл да продължи да благодарява.

Съсухрено дърво с оголели клони навява меланхолия, щом погледите на пациентите и лекарския екип подирят двора на лечебницата. От една му страна стои Covid отделението, а от другата една болнична стая, под чийто прозорец присяда Светлозара. Една вечер я осенява идеята да окичи с балони тъжното дърво и така да подари малко радост на хората в отсрещното крило.

Светлозара е на 17 години, учи в СУ „Св. Кирил и Методий“ в Карнобат и зад гърба си има над сто благотворителни каузи за онкоболните деца. Самата тя, преминала през болката, казва, че би помогнала на всеки, който се нуждае от протегната ръка.

„Тогава бях на 10 годинки и не осъзнавах нещата – връща се назад Светлозара. – Знаех, че тати е болен от лоша болест и едва когато почина – може би месец след това, осмислих нещата. Искам абсолютно всеки човек да оздравее, тази ужасна болест да я няма, затова и започнах да помагам на болни от рак деца. Видях колко много хора зарадвах, когато направих първата си кауза и това ме стимулира занапред. Така с всяка изминала кауза нуждата ми да помагам на хората става все по-голяма.“

Когато е на тринайсет, организира инициативата „Вместо букет, дари на онкоболно дете късмет“ и събира в своето училище първите 1500 лв. Последват благотворителни акции за децата с рак в цялата страна.

„Не мисля, че има дума, с която да се опише емоцията – казва Светлозара. – Чувстваш се полезен на света, чувстваш, че си направил нещо за някого. Има хора на 70 г., които не са постигнали нищо през дългия си живот – не са помогнали на никого, държат се арогантно. За сметка на това има други млади хора и те правят добро, животът им е много по-пълноценен, независимо от възрастта. Аз не смятам, че има прекалено малки или прекалено големи хора, за да правят благотворителност.“

В момента Светлозара подготвя нови две каузи – първата е за дете с изключително рядка болест, а другата е за петгодишния Бени с невробластом, на когото не достигат пари за операция. За да помогне, момичето написва пиеса, която заедно със съмишленици да изиграе онлайн.

Инициативите си Светлозара споделя във фейсбук групата „Благотвори с мен“ и с примера си увлича не само своите връстници. Заради добрите си дела е избрана за посланик на Международната награда на херцога на Единбург. Бъдещето си вижда в два разнопосочни пътя – в класната стая да преподава философия, а на улицата да продава своите картини – по примера на уличния художник, който запленил детското й въображение на една лятна ваканция в Ахтопол.

„Хората не гледат толкова картината, а по-скоро емоцията, която художникът е изразил – вярва Светлозара. – Например аз мога да нарисувам нещо не толкова добро, но в него да вложа цялата си позитивна енергия. И тогава нарисуваното от мен много повече ще се оцени, отколкото творбата на някой съвършен художник, който не влага емоция в картините си, а просто ги прави, за да печели пари.“

Снимки: Facebook /Светлозара Савова, Гласът на Карнобат, gramofona.com