С наближаването на коледните и новогодишните празници всеки от нас се замисля какво да подари на близките си, а пазарът преди празниците изобилства с всякакви примамливи неща. Сред тях са и красивите естествени камъни, вплетени в някое изящно бижу или пък поднесени в техния причудлив естествен вид така, както са открити сред природата. Познавачите на кристали казват, че всеки от тях носи послание, но най-вече съвършената им структура оказва благотворно влияние върху биобаланса и здравето на човека. Според колекционери и търсачи на скъпоценни и полускъпоценни камъни, страната ни е много богата и на този род природни находки. И макар територията на България да е една от най-изследваните геоложки територии в Европа, все още има поле за намиране на нещо ново. Затова и познавачите на минералите прекарват часове на открито.
Според Евгени Вулев, един от най-опитните сред "ловците" на минерали, най-популярните находища са в маданския, рудоземския и златоградския регион. Там изобилства от полиминерални структури и полиметални находища:
"По принцип тези кристали не са толкова често срещани в природата, особено комбинациите между тях. Например кристали като галенит, солерит, пирит, халкопирит, а понякога между тях се срещат и други.
Още повече, че при нас има една изключителна рядкост за света – това е огледален галенит. Той изглежда като с полирана повърхност, така си излиза от природата с огледална стена. Това е кристал много търсен от колекционарите по света. Особено когато е с голям размер и в комбинация с други минерали. Това го прави много рядък. С нас се свързват и идват колекционери от Япония, Австралия, а от Европа идват много колекционери и сами си търят в находищата на кристали. Даже и от Америка идват, от Канада също, до техните пазари българските кристали достигат чрез търговците. Но нека се знае, че не най-красивото нещо е и най-ценното. Такъв е кристалът епидот, един от най- редките. Това обикновено са едри и прозрачни кристали и са едни от най-ценните ми екземпляри, които съм и дарил на музея "Земята и хората" в София.
Дарил съм и находки от пегматитови кристали, аметист – големи и хубави форми, които също могат да се видят в музея. Имам и сравнително рядък куприт от рудника "Цар Асен", който е изоставен от 20 години. Това е минерал с бледо червени нишки, също рядко срещан. Даже и кристал хризокола съм намерил в този рудник, Колкото можах събрах от там, а след няколко дни се върнах пак и всичко беше изнесено и смляно като руда и извлечена от нея мед. Всъщност основният фактор да бъдат запазени минералите в света, това е колекционерството. На всички големи музеи основата е поставена чрез дарения от колекционери”.
Най-големите изложения за минерали в Европа са във Франция в Сент Мари и в Мюнхен, а най-продължителното е в САЩ, което продължава близо месец, но има изложения и в Азия, много от тях е посещавала Симона Пожаревска, наследничка на професионалист в геологията като наука, а тя е сериозен познавач на минералите:
"От дете обикалям заедно с баща ми навсякъде, търсим и ходим на различни изложения, за да представяме кристали, от природата на България. От изложенията там пък внасяме в България чужди, които не се намират тук. Вкъщи имам стотици хиляди камъни, няма да стигне времето да ги изброя. Има камъни, които повлияват добре на щастието и уюта в себейството. Хубаво е те да присъстват дискретно около масата, където се събираме за празника.
Ценните кристали сплотяват, успокояват, пречистват енергията. Например аз съм подарявала камъка манганокалцит, който е камъка на любовта и се свързва с доброто начало на семейството. Аметистът пък е хубаво да се сложи в стаята на деца, за да им носи спокоен сън. На всички пожелавам да са обградени от положителна, хубава енергия".
Имам истинска вкаменена палма от Родопа планина, това е сред най-интересните ми нови находки” – казва Димитър Горанко от София, който също се е посветил на кристалите и природата:
"Основно намираме камъни в Родопите, като имаме специални места, които си пазим в дълбока тайна. Там е било тропическо море преди 20 – 30 млн. години. Палмата е била затрупана от пепел и пръст при волканично изригване. Например тази година имаме още една много голяма находка – огромен рубин, добит в Рила. Това е скъпоценен камък, който се намира изключително трудно. Този рубин дарихме на музея "Земята и хората" и ще е част от изложбата с изумрудите, добити в наша планина. Дни наред ние сме се надявали да намерим поне малка точица рубин, но пък извадихме късмет и за три дни успяхме да намерим повече. От музея специалистите много се зарадваха и ни благодариха, защото някой друг би продал такъв голям рубин, а ние го дарихме.
В една публикация написах, че това е сред най-големите намирани рубини досега в България. За празника искам да пожелая на всички хора повече вяра и любов, без тях нищо не се постига. Любовта съдържа всичко, има ли любов, значи човек е здрав и животът му е изпълнен със смисъл и хармония”.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС, Facebook/ Димитър Горанко, miracle-mineral.comВ „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..