На пръв поглед няма нищо необичайно в това – един чужденец да посети България, да срещне тук своята спътница в живота, да заобича страната ни и да се установи да живее тук, като в своя втора родина. Така, точно преди 30 години един бизнесмен от Армения посещава България само за седмица, а после съдбата му поема в съвсем нова посока.
Невероятна е личната история на Карен Алексанян, който се установява в България през 1993 г. Тук създава семейство, но не само това, превръща се във възторжен поклонник на българската писменост, история и култура и всячески се стреми да популяризира достойнствата ни пред света. През 2015 г. Алексанян купува земя и със собствени средства създава културно-исторически комплекс "Двор на кирилицата" в гр. Плиска (близо до Шумен). В единствения в света музей, посветен на кирилицата, той поставя скулптури на буквите, както и паметници на Светите братя Кирил и Методий и Свети цар Борис Покръстител български.
Впоследствие, Алексанян създава там и Алея на писателите, където има не само бележити родни творци, но и чуждестранни автори, творили с кирилските букви. Причината арменецът сам да купи земя и с банков заем да изгради „Двора на кирилицата“ е неговото убеждение, че това е християнска азбука, създадена, за да може с нея да се напише Библията, Затова и всичките 30 букви от кирилицата са святи символи. „Никой не знае кой е създал гръцката азбука, латиницата е създадена от езичници, а кирилицата е създадена от светци – Светите Седмочисленици“ – казва Карен Алексанян.
Днес тези букви използват над 250 милиона души по света, от 200 народности. За всичките тези 8 години, откакто съществува "Дворът на кирилицата" той е посетен от над 200 000 гости от страната и чужбина, а според Карен тук трябва да дойде всеки българин, за да разбере, че наистина е наследник на история, с която трябва да се гордее.
"Всички чужденци, включително и гости от официални делегации, на които са били показани и разказани фактите около нашата писменост, вече се отнасят с по-голямо уважение както към България, така и към българския народ. Не съм получавал обаче досега нито помощ, нито дори морална подкрепа от българските официалните институции" – казва с огорчение арменският гражданин. Иначе Карен Алексанян е носител на ред отличия у нас и в чужбина. (През 2018 г. е награден с Почетен знак от Народно събрание за опазване на културното наследство. През 2019 г. получава Почетен знак на Община Горна Оряховица за принос в духовния живот на национално ниво, а на 26 юни 2020 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на град Плиска).
Въпреки безспорните заслуги за популяризирането на българската култура пред света, 30 години той живее тук със статут на постоянно пребиваващ чужденец в България. По тази причина български общественици, дейци на културата и граждани създадоха инициативен комитет, който бързо набра обществена подкрепа и през април 2021 г. внесоха искане при президента на България да бъде дадено българско гражданство на Карен Алексанян. През всичките години той се е въздържал да заяви това свое желание, заради бюрократичните спънки и както сам казва "чиновническия произвол", на който са попадали други като него, дошли в България:
"Това е успех на българското гражданство, защото хората се наложиха над администрацията и благодарение на тях сега аз получих българско гражданство (на 06.06.2023 г.) Но трябва да действаме, няма нужда от много думи. Всички чужденци, които кандидатстват чакат за разрешение от 4 до 6 години минимум. Стават да се редят на опашки още от 4 часа сутринта, сблъскват се с враждебно отношение от чиновниците и в много случаи им е отказвано. Група интелектуалци и подписка с над 10 хил. души подкрепиха моята кандитура за гражданство и пак целият процес отне повече от две години. А какво да очакват обикновените хора, зад които не застават такива инициативни граждани. Затова законът трябва да се промени в България. Трябва бързо и с предимство да се дава българско гражданство поне на бесарабските българи, защото те много по-бързо получават румънско гражданство".
А особената грижа и любов на Карен Алексанян към България се побира в едно име – Плиска. Според арменеца, този град носи цялата памет за величието на държавата и то още в първите векове след нейното създаване. Затова днешното състояние на града предизвиква гняв и негодувание у Карен, който всячески се опитва да пробуди българското общество, което сякаш е забравило за местата, свързани с най-славните моменти от родната история. "Нямаме право да се оправдаваме, всички имаме вина за това, че векове наред Плиска е забравена, че в този град нищо не се прави", отбелязва Карен и добавя:
"Сега ние всички заедно трябва да популяризираме този град, защото това е истинското лице на България. Дошло е време целият народ да се обедини и ако властите не ни подкрепят, ние, обществото, ще приложим своя натиск върху тях, да ги убедим, че трябва да възстановим Голямата базилика в Плиска, тя е като майка на цялата българска църква, защото има и такова поверие, че България ще тръгне на по-добър път тогава, когато се възстанови Старата базилика в Плиска. Това поне можем да направим и сме длъжни всички да помогнем, да сме заедно. Сега тя е консервирана, но такава църква не ни е нужна. В един храм се влиза, за да запалиш свещ, да се помолиш. На нас не ни е е нужно само да виждаме старите добре консервирани руини. Трябва ни възстановена църква, за да влезем там и да се поклоним, както е било преди повече от 10 века. Ако това не е наш национален приоритет, то какво друго би могло да бъде"?
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..