На пръв поглед няма нищо необичайно в това – един чужденец да посети България, да срещне тук своята спътница в живота, да заобича страната ни и да се установи да живее тук, като в своя втора родина. Така, точно преди 30 години един бизнесмен от Армения посещава България само за седмица, а после съдбата му поема в съвсем нова посока.
Невероятна е личната история на Карен Алексанян, който се установява в България през 1993 г. Тук създава семейство, но не само това, превръща се във възторжен поклонник на българската писменост, история и култура и всячески се стреми да популяризира достойнствата ни пред света. През 2015 г. Алексанян купува земя и със собствени средства създава културно-исторически комплекс "Двор на кирилицата" в гр. Плиска (близо до Шумен). В единствения в света музей, посветен на кирилицата, той поставя скулптури на буквите, както и паметници на Светите братя Кирил и Методий и Свети цар Борис Покръстител български.
Впоследствие, Алексанян създава там и Алея на писателите, където има не само бележити родни творци, но и чуждестранни автори, творили с кирилските букви. Причината арменецът сам да купи земя и с банков заем да изгради „Двора на кирилицата“ е неговото убеждение, че това е християнска азбука, създадена, за да може с нея да се напише Библията, Затова и всичките 30 букви от кирилицата са святи символи. „Никой не знае кой е създал гръцката азбука, латиницата е създадена от езичници, а кирилицата е създадена от светци – Светите Седмочисленици“ – казва Карен Алексанян.
Днес тези букви използват над 250 милиона души по света, от 200 народности. За всичките тези 8 години, откакто съществува "Дворът на кирилицата" той е посетен от над 200 000 гости от страната и чужбина, а според Карен тук трябва да дойде всеки българин, за да разбере, че наистина е наследник на история, с която трябва да се гордее.
"Всички чужденци, включително и гости от официални делегации, на които са били показани и разказани фактите около нашата писменост, вече се отнасят с по-голямо уважение както към България, така и към българския народ. Не съм получавал обаче досега нито помощ, нито дори морална подкрепа от българските официалните институции" – казва с огорчение арменският гражданин. Иначе Карен Алексанян е носител на ред отличия у нас и в чужбина. (През 2018 г. е награден с Почетен знак от Народно събрание за опазване на културното наследство. През 2019 г. получава Почетен знак на Община Горна Оряховица за принос в духовния живот на национално ниво, а на 26 юни 2020 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на град Плиска).
Въпреки безспорните заслуги за популяризирането на българската култура пред света, 30 години той живее тук със статут на постоянно пребиваващ чужденец в България. По тази причина български общественици, дейци на културата и граждани създадоха инициативен комитет, който бързо набра обществена подкрепа и през април 2021 г. внесоха искане при президента на България да бъде дадено българско гражданство на Карен Алексанян. През всичките години той се е въздържал да заяви това свое желание, заради бюрократичните спънки и както сам казва "чиновническия произвол", на който са попадали други като него, дошли в България:
"Това е успех на българското гражданство, защото хората се наложиха над администрацията и благодарение на тях сега аз получих българско гражданство (на 06.06.2023 г.) Но трябва да действаме, няма нужда от много думи. Всички чужденци, които кандидатстват чакат за разрешение от 4 до 6 години минимум. Стават да се редят на опашки още от 4 часа сутринта, сблъскват се с враждебно отношение от чиновниците и в много случаи им е отказвано. Група интелектуалци и подписка с над 10 хил. души подкрепиха моята кандитура за гражданство и пак целият процес отне повече от две години. А какво да очакват обикновените хора, зад които не застават такива инициативни граждани. Затова законът трябва да се промени в България. Трябва бързо и с предимство да се дава българско гражданство поне на бесарабските българи, защото те много по-бързо получават румънско гражданство".
А особената грижа и любов на Карен Алексанян към България се побира в едно име – Плиска. Според арменеца, този град носи цялата памет за величието на държавата и то още в първите векове след нейното създаване. Затова днешното състояние на града предизвиква гняв и негодувание у Карен, който всячески се опитва да пробуди българското общество, което сякаш е забравило за местата, свързани с най-славните моменти от родната история. "Нямаме право да се оправдаваме, всички имаме вина за това, че векове наред Плиска е забравена, че в този град нищо не се прави", отбелязва Карен и добавя:
"Сега ние всички заедно трябва да популяризираме този град, защото това е истинското лице на България. Дошло е време целият народ да се обедини и ако властите не ни подкрепят, ние, обществото, ще приложим своя натиск върху тях, да ги убедим, че трябва да възстановим Голямата базилика в Плиска, тя е като майка на цялата българска църква, защото има и такова поверие, че България ще тръгне на по-добър път тогава, когато се възстанови Старата базилика в Плиска. Това поне можем да направим и сме длъжни всички да помогнем, да сме заедно. Сега тя е консервирана, но такава църква не ни е нужна. В един храм се влиза, за да запалиш свещ, да се помолиш. На нас не ни е е нужно само да виждаме старите добре консервирани руини. Трябва ни възстановена църква, за да влезем там и да се поклоним, както е било преди повече от 10 века. Ако това не е наш национален приоритет, то какво друго би могло да бъде"?
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..