С тържество в салона на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград, българите в това сръбско градче ще отпразнуват 25 години от създаването на своето културно средище.
„Нека заедно да отбележим четвърт век от общата ни борба за българската просвета и култура в Западните покрайнини, за историческата памет, за настоящето и за общото ни европейско бъдеще” – с тези думи председателят му Иван Николов покани босилеградчани на празника. В него ще участват солисти на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ – народната певица Таня Скечелиева, кавалджията Любомир Желев, гъдуларят Васил Колев и Антон Цамбов- тамбура.
Началото на дейността на КИЦ „Босилеград“ е поставено на 2 октомври 1998 година, в резултат на двустранно споразумение между България и тогавашната Съюзна Република Югославия за откриване на подобни средища в населените с етнически българи сръбски градове Цариброд и Босилеград. Те имат основната задача да разпространяват и развиват българската култура и писменост, да работят за опазването на българското културно наследство в Босилеградско и Царибродско, да развиват туризма, спорта и да подобряват българо-сръбските отношения.
„Културно-информационният център в Босилеград бе създаден в условията на кръвопролитна гражданска война и в процеса на разпадането на Югославия – връща времето назад Иван Николов пред БГНЕС. – КИЦ-а беше открит на 2 октомври 1998 г., а въздушните удари на НАТО срещу остатъчна Югославия започнаха на 24 март 1999 г. След 25 години ситуацията не е по-добра – отново се заиграват същите битки, отново сме подложени на същите стресове и напрежения. И тогава и сега, надеждите и очакванията ни бяха големи, но силите ограничени, а съдбата ни, както и винаги през историята, предопределена от външни обстоятелства.“
За този четвърт век Иван Николов не си спомня ден без напрежение и стрес. Поет, писател и общественик, председателят на КИЦ „Босилеград“ не скрива, че множеството културни събития в годините нямаше да бъдат възможни без подкрепата на България.
В нея до голяма степен е и надеждата за по-добро бъдеще за сънародниците ни от другата страната на българо-сръбската граница:
„В бурните и динамични събития в света и на Балканите предстоят тежки изпитания и опасности. Надежда за българите в Западните покрайнини има дотолкова, доколкото каузата на Западните покрайнини стане национална и европейска кауза на България и нейните европейски партньори. И доколкото положението и правата на българското малцинство се сложат в контекст на неговото развитие, в контекст на сръбско-българските отношения и в контекст на сръбската евроинтеграция. Европа има сериозен опит в решаването на етнически проблеми на границите на държавите. Ако го използваме, ако се поучим от начина по който съседните държави Унгария и Хърватска се грижат за своите малцинства в Сърбия и ако това стане част от политиката на България към нас и към Сърбия, тогава не всичко е загубено“ – уверен е Иван Николов.
Вижте още:
Изложбата “България и мозайките“ показва нашето културно-историческо наследство в норвежкия град Ставангер, съобщиха от българското посолство в Осло, което е организатор на събитието. “ Изложбата представя историята на България чрез избрани примери..
На Велика събота българският православен храм "Св. Йоан Рилски Чудотворец" в португалската столица се изпълни от деца, учители и родители, които спазиха стародавната традиция по боядисване на великденските яйца. Инициативата е на енорийския..
България през картините от миналото и бляна по завръщането обедини българките в Лайпциг. "Всички ние имахме желанието да се подкрепяме и така възникна идеята за Дамски клуб", казва неговият председател Румяна Дойнова. По думите й, той е създаден с..
“ Няма малка България, има една България и тя е нашата Родина. Независимо къде сме избрали да живеем, ни свързва нишка, здрава като Кубратовия сноп .” С..
България беше достойно представена на традиционния празник на културното многообразие "Zaragoza Diversa", провел се на площада пред внушителната..